background img
юни 28, 2019
584 Views

Синовете на Кубрат

Автор:

Според летописците хан Кубрат от прабългарския род Дуло, е имал петима синове, които според датата на рождение, хронологически се подреждат така:

Кубрат със своите синове. Картина от 1926 г. на българския художник Димитър Гюдженов. Снимка: Уикипедия

Боян Безмер ( Баян) – 629 г.
Котраг – 630-631 г.
Аспарух – 632 г.
Кубер – 633-635 г.
Алцек (Алциок,Алцего) – 637-640 г.

Точните години на раждане се губят, заради различните исторически източници, в които летоброенето е извършвано на различни принципи. Често за година на определено събитие се стига чрез изчисления на събития със сигурна дата. Много са и имената, с коита са известни синовете на Кубрат, както и имената, с които са наричани племената, които предвождали.

Батбаян

Името Боян е по-стара форма на Баян и означава Бойен и Воен (Войн). Името Безмер има подобно значение: БЕЗ МИР (Постоянна Война). Наричан е още Бат Баян, което значи големият, или най-големия брат.

Според “Именника на Българските князе”, Баян е роден през 629 г. Той поел управлението през 665 г., когато е бил  на 36 години и управлявал Българската държавата 3 години. През 668 г. Баян претърпял поражения от хазарите, затова Съветът на великите боили го свалил от власт, осъдил на смърт и избрал за престола Аспарух.

Баян обаче нито искал да се раздели с власта, още по-малко с живота си, затова сключил предателски договор с хазарите. Той присъединил своите територии към отцепилия се от Стара Велика България Хазарски каганат. По този начин успял да се спаси от смъртното наказание, но изгубил върховната власт и станал второстепенен подгласник на хазарския каган. Потомците на подчинения му народ останали в земите на днешна Южна Русия.
Няма исторически сведения кога и как е починал.

Котраг

Фактите сочат, че Котраг е бил втори син на Кубрат. Той останал в Стара Велика България и подкрепил по-големия си брат Баян.

Собственото име на втория син на Кубрат не е известно. Наричан е Котраг заради племето Котраги, което е предвождал. Котраг никога не е бил княз, въпреки че му се е полагало, след свалянето на Баян. Но той принудително се подчинил на хазарите заедно с брат си. Котраг останал при брат си защото и по-рано го подкрепял в многобройните конфликти между братята още преди смъртта на хан Кубрат. Възможно е също да е бил осъден от Съвета на великите боили и затова е последвал Баян. Кога е роден не е известно, но рождените години на Баян и Аспарух, които ни дава Календарната таблица (629 и 632 г.) позволяват да приемем, че година му на раждане е или 630, или 631 г. Не е известно и кога е починал.

Потомците му останали да живеят край Волга. Днешни наследници на народа му са предимно руснаци, украинци и малкото българи, оцелели при русификация на източните “славяни” след XV в.

Аспарух

„Преселението на Аспаруховите българи“ (худ. В. Горанов)

Третия син на Кубрат, според Именника, роден през 632 г.
Аспарух станал велик княз на България през 668 г., когато бил 36-годишен. Неговия ред да заеме престола дошъл, когато брат му Баян се провалил във войната с хазарите и минал на тяхна страна, а Котраг подкрепил Боян. Тогава военният гений на Испор, наричан още Исперих и Аспарух го направил спасител на България.

В “Именника” за Аспарух са записани 61 години, които  вероятно са годините на живот, а не години на управление. След него, през 695 г., на трона сяда Тервел.

Според изчисленията на дати и факти, Аспарух e живял общо 63 год. и царувал 27 г. (668-695 г.) от това може да следва, че Стара Велика България не е преставала да съществува, а само е разширена на запад, когато е загубила големи територии на изток.

България разширила владенията си към Дунав и Влашко, което станало най-вече за сметка на аварите.

Аспарух преминал Дунав през 677-678 г. и започнал да опустошава “византийските” владения в Мизия и Тракия. Според някои източници преминаването на Дунав било освободителна мисия, защото негови роднини на Балканите го призовали на помощ.

Паметник на Аспарух в Добрич (скулпт. В. Минеков)

Според Българския апокрифен летопис от XI в., Аспарух е загинал в битка с хазарите, по интрига с Византия. Гробът му е открит в могила до украинското село Вознесенка, чието име означава мястото, на което великия княз се е възнесъл към небето. Убит е през 695 г. от случайна стрела или при коварна засада на хазарите. Но победата била за Българите, защото Аспарух е погребан с огромни почести на източния бряг на р. Днепър. Изчезнали са всички от големия брой златни предмети, с които е погребан, но е останал  сребърния орел, прикрепен към бойния му щемпел. На него било изписано името Еспор.

Кубер

Четвъртия син на Кубрат според изчисленията е роден между 633-635 г. Той изгубил  владенията си във войната срещу хазарите, но приел да не им се подчини и към 668 избягал към аварските владения в Банат, където знаел че има много Българи.

Това показва, че владенията му били разположени на запад от тези на другите му братя и граничели непосредствено с аварската държава. Това означава, че Кубер е управлявал земите на днешна Влахия. Тези земи били Български още преди Желязната епоха, но аварите ги присвоили през VI в., възползвайки се от проблемите на България с тюркското нашествие от изток. През 632 г. обаче Кубрат си върнал част от земите и по-късно ги дал за управление на четвъртия си син.

Кубер избягал при аварите защото смятал, че Аспарух ще изгуби войната с хазарите и с по-големите си братя. Освен това по същото време се водели и други съдбоносни битки около Българските земи.

Първоначално Кубер се подчинил на аварите като васал и присъединил територията си към тях, но впоследствие под негово управление попаднали много българи от Илирик и Македония. При смесването на  Балканските българи и аварите, надделял българския елемент. Със своите качества на дисциплина и справедливост Кубер спечелил и аварския елит.

Когато Аспарух влязъл във война срещу аварите и си върнал земите на днешно Влашко,  Кубер минал на негова страна и започнал да воюва срещу тях. Спечелил няколко битки и върнал много от народа си обратно.

Годината, в която е починал Кубер не е известна, но вероятно е бил още жив по време на управлението на Тервел.

Алцек

Според изчисленията Алцек е роден между 637-640 г., защото е възможно освен синове Кубрат да е имал и дъщери. Шансът на най-малкия син от петимата да стане върховен владетел бил почти равен на нула и той го е съзнавал, затова още към 665 г. тръгнал на запад към Панония, където се надявал да привлече на своя страна местните Българи и да промени управлението в Аварския каганат. Отношенията му с Боян били отдавна обтегнати и когато той заел престола, оставането на Алцек в България станало невъзможно, защото той управлявал най-християнизираните Български племена, обитаващи крайморските райони, а Боян ненавиждал всички религии освен юдейската.

Паметник на княз Алцек в Челе ди Булгерия (скулпт. Д. Дишков)

По същата религиозна причина Алцек не бил добре приет и в Аварския каганат, а когато опитал да вдигне на бунт югозападните християни, бързо бил победен и с малобройни отряди избягал в съседната Бавария. Скоро положението му и там станало трудно, защото бил изправен пред опасността от военен съюз между Българи и бавари, който можел да доведе до откъсване на големи територии от неговата държава. Накрая франкският крал Дагоберт наредил Българите да бъдат избити.

Алцек успял да се спаси с малка група от най-добрите си бойци и се прехвърлил в Италия защото знаел, че около Триест и Венеция живеят доста Българи. Там групата му отново нараснала, но предпочел да не води война, а мирен живот на християнин. Затова поискал  и получил убежище от лангобардите, след което с тяхно съдействие отвел своите Българи в ненаселени земи на североизток от Везувий.

Историческите хроники потвърждават, че 700 Българи на Алцек се спасили от франкското клане и пресекли Алпите, намирайки убежище в Италия.
Кога е починал не е известно, но  според средната продължителност на живота може да се предположи,че е живял до 687-690 г.

Алцек- худ. Ал. Въчков

Намерен е неговият гроб край италианския град Бояно. Италианците са доказали с научни аргументи, че гроб №33 от Българския некропол там е на Алцек и съхраняват костите му в гр. Кампобасо. Скелетът бил на близо двуметров мъж, от което може да се предполага за ръста на мъжете от рода Дуло.

***

Защо синовете на Кубрат се разделили, въпреки прословутия урок за единство? Те вероятно са имали конфликти помежду си още докато баща им е бил жив и това е била причината да ги събира и опитва да ги обедини.

Различни възгледи, религии, както и желанието за върховна власт са мотиви за последвалите събития.

Може би това разделение и пръсването на българите по цял свят, както продължава да се случва и днес има някакъв смисъл, който ще се прояви в бъдещето.

Струва се да се знае какво е било, от къде идваме и каква е връзката ни с другите народи, за да знаем на къде отиваме и на какво сме способни.

Малката България, земята като една човешка длан, само разчертана на картата изглежда толкова малка. Погледната в исторически аспект, като потомство се разпростира на големи територии от световната карта.

Кой може да каже със сигурност какъв е произходът му, и само повикът на кръвта може да подтикне човек да се самоопредели.

Написаният материал не претендира за академично, историческо ниво. Това е събрана информация от достъпните исторически източници. Но повдига въпроси, над които всеки българин си струва да се замисли.

В тази статия сме маркирали само най-важните неща, със сигурност има пропуснати факти, но това е защото само в един материал не можем да разкажем всичко. За това очаквайте още статии от нас на тази тематика.

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title