Какво е любовта? За този красив и загадъчен феномен се пишат песни и книги, правят се филми. Хората говорят непрекъснато за любовта, независимо дали са на 15, 30, 50 или дори на 80 години. Учените обаче все още не могат да установят как се ражда такова чувство, нито дори да му дадат определена дефиниция, а някои дори се съмняват в съществуването на любовта. Единственото нещо, на което науката успя да отговори, е как тя се е появила в сърцата и умовете на нашите далечни предци, еволюирала е от чувство на привързаност и чувство на сигурност и се е превърнала във възвишена романтична потребност.
Нека последваме този път и да открием изходната точка на емоцията, която наричаме любов. Преди около осем милиона години климатът на Земята започнал да се променя. Нашите предци, древните хуманоидни маймуни, по онова време живеели в гори, които започнали да оредяват. В търсене на храна, те трябвало да слязат от дърветата на земята, а след това напълно да се преместят в саваната. В откритите пространства трябвало да се предвиждат на далечни разстояния и след още четири милиона години първият човек се изправил на крака. Ходещата изправена самка вече не можела да носи дете на гърба си, защото това затруднявало търсенето на храна. Но у мъжките самци се освободили ръцете и те вече можели да пренасят храната на големи разстояния. Така се появило първото разделение на задълженията между мъжете и жените. Разбира се, това все още не било любов. Любовта се появила с раждането на първото моногамно семейството (т.е. състоящо се от един мъжки и един женски индивид), които заедно отглеждат дете.
Нашите предци изведнъж престанали да враждуват за територия, доминиране в групата и най-важното – за привличане вниманието на женските. Появили се моногамни семейства, които заедно отглеждали потомството. Благодарение на създаването на семейството, храненето на децата се подобрило, което имало положителен ефект върху развитието на интелекта и по-късно помогнало значително за превъзходството над други човекоподобни маймуни.
Но как хората стигнали до моногамия? Оказва се, че причина за това са нашите гени, чиято основна задача е да се възпроизвеждат безкрайно, копирайки себе си. Но те не само трябва да се възпроизвеждат, но и да правят това максимално ефективно. Именно с тази хитра цел, гените създали своеобразен механизъм в човешкото тяло. Но какво би станало, ако изведнъж вече не се интересуваме от размножаването? Всичките им усилия ще отидат на вятъра. Затова се появила нуждата от семейство и любов.
А какво представлява генът? Той е част от ДНК молекулата, съдържаща информация за протеина. В гените се предава информацията за наследствеността, която потомството наследява от родителите. За да заблудят човек, гените „изобретили“ хитроумния механизъм на любовта, като техни съучастници в тази схема са не по-малко хитрите хормони. За привързаност и влюбеност отговаря веществото, наречено допамин. Струва си нивото му в мозъка да расте, защото тогава идва еуфорията, човек става свръхактивен, губи апетит и сън, трревожи се за дреболии и едновременно с това започва по-добре да мисли.
Защо гените правят човека нервен, но радостен и умен? Отговорът е прост: машината за трансфер на гените трябва да преодолее всички трудности, но да доведе до възпроизвеждане с избрания партньор. И това да стане възможно най-бързо, докато не се появи друг човек, който иска да участва в смесването на гените. При формирането на любовта в мозъка, в различните етапи участват и други вещества: фенилетиламин, серотонин, ендорфини, вазопресин и адреналин. Но еволюционното предимство получават именно тези двойки, които са в състояние да формират дългосрочни семейства: жените се грижат за децата, мъжете донасят храна. Само с любов няма как да се мине. Тук влиза в сила „присъединителната молекула“ -хормонът окситоцин. Той е отговорен за различни процеси в тялото – например да секретира по време на раждането, да облекчава болката и да помага в бъдеще да се забрави за нея. Също така, благодарение на този хормон се проявяват чувства като нежност към децата, желание да се прекарва времето с партньор, да се поддържа социален и физически контакт с него.
Може да се каже, че окситоцинът е хормонът на семейството. За по-малко от три милиона години, хормоналните и емоционалните процеси, предизвикани от гените за най-ефективното копиране на самите себе си, са обрасли с гъстата обвивка на културата. Разбира се, откритието, че любовта е естествен механизъм и хората могат да се възприемат като хормонални машини, може да изглежда скучно или жестоко. Но науката е преди всичко търсене на истината, каквато и да е тя. Понякога може истината да не е толкова привлекателна. Но за да оцените истинската й красота, трябва да имате смелост, търпение и разум, които сме придобили благодарение на дългата и трудна еволюция.
