Още

    Гувернантката, която издава тайните на кралицата

    Марион Кроуфорд е на 22 години, когато влиза в кралския дом и става част от кралското семейство. Тя е наета от кралицата-майка Елизабет Боуз-Лайън като гувернантка за нейните две дъщери Елизабет и Маргарет. Техният чичо, Едуард, трябвало да стане крал, а момичетата да бъдат научени да се държат подобаващо (баща им Алберт бил вторият наследник, който да заеме трона).

    Но тогава всичко се променя. Едуард, който вече бил крал, се влюбва в Уолис Симпсън – американка, омъжвана два пъти. По онова време било крайно необичайно за крал да сключи брак с жена, която е извън кралското семейство, особено пък с такава, която е разведена. Едуард обаче се отказва от трона и остава с любимата си Уолис. Тогава брат му Албърт (сега Джордж VI) става крал, а дъщеря му Елизабет е негова наследница.

    Гувернантката Марион Кроуфорд се премества заедно с момичетата в Бъкингамския дворец, за да ги научи на кралски маниери. Дейностите в кралския дом били абсолютна тайна, а от служителите се очаквала пълна конфиденциалност. Дори нещо повече – тя била като неписан закон. С течение на времето Кроуфорд се превръща в една от най-близките доверители на кралицата, но все още била гувернантка. Дори след като момичетата пораснали, от нея се очаквало да остане в двореца и да загърби личния си живот за сметка на задълженията си. Макар че имала дългогодишен приятел, на Кроуфорд ѝ било забранено да се омъжи и тя напуска кралското семейство едва след като самата Елизабет (тогава на 21 години) се омъжва.

    Кралица Елизабет Боуз-Лайън

    В замяна на 17-те години вярна служба, Кроуфорд получава многобройни награди от кралското семейство. Тя получава няколко ордена, щедра пенсия и безплатна къща, намираща се в двореца Кенсингтън. След като се установява в новия си дом и поддържа добри отношения с кралското семейство, американското списание „Ladies Home Journal” се свързва с нея през 1949 година с предложение да напише статия за службата си в кралския дом. Вярна на принципите си, Крауфорд се допитва до кралицата, която ѝ дава своето позволение. Идеята била да се укрепят англо-американските отношения, но имало едно условие – статията да бъде публикувана анонимно.

    Когато статията била публикувана, в списанието все пак пишело, че Кроуфорд е източникът на информацията, която включвала детайли относно живота на бившия крал и Уолис Симпсън, което никак не се харесало на кралицата. Разказите на Коруфорд били четени с огромен интерес от хората, които били жадни за информация относно кралското семейство, начина му на живот и най-вече за бъдещата кралица Елизабет. Макар че позволява написването на статията, кралицата е бясна относно споделената информация. През следващата година Кроуфорд издава книгата „Малките принцеси“, в която описва детайли от живота в двореца, заради което кралицата си отмъщава, прогонвайки я от дома ѝ завинаги.

    Според някои читатели „Малките принцеси“ била книга, от която нямало за какво някой да бъде обиден, но кралицата я приема като предателство. След прогонването на гувернантката никой никога не споменава отново името ѝ в двореца. Едва след смъртта на Кроуфорд през 1998 година се узнава за участието на кралицата в написването на статията. В своето завещание Кроуфорд пише, че притежава кутия с писма от кралицата, в които тя пише, че е съгласна статията да бъде публикувана. Едва тогава светът научава, че Кроуфорд, която прави няколко опита за самоубийство след прогонването си, е защитавала кралското семейство до край.

     

     

    Източник: history.com

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови