Северните германци, които днес често назоваваме „викинги“, в миналото обикновено били наричани „нормани“, т.е. “северни хора”.
Викингското общество било доста примитивно – с обичай за „кръвно отмъщение“ и вяра в магьосничеството. Но то позволявало на хората да живеят свободно. При викингите нямало родови кланове. Те дори нямали родови фамилии, както, например, при римляните. Ако мъжът се казвал Бьорн Харалдсон – „син на Харалд“, то синът му Гунар бил Гунар Бьорнсон, а дъщеря му Уни, съответно, Уни Бьорнедотир – „дъщеря на Бьорн”. Свободните викинги решавали общи въпроси на годишно събрание – тинг. Преди християнството те се кланяли на езическите си богове – Тор, Один и др.
Особена роля в северното общество играели конунгите. От тази дума идва и английската „кинг“ – крал. За разлика от останалите, конунгът бил неподвластен „никому и за нищо“, освен на древните обичаи. Смятало се, че „конунгът трябва да воюва, а не да оре земята”. Около него се събирала дружина, която той хранел, поял и обличал. Най-често дружинници ставали ергени – млади и не много, местни и пришълци, предимно финландци и славяни. Впрочем, не всички конунги били войнствени – някои от тях не се срамували да се грижат за прасетата си.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
