Битката при Ковадонга през 718 г. е първата победа на християните, след като арабите с помощта на местната антихристиянска диаспора завладяват Пиренейския полуостров само за 2 години – от 711 до 713 г. Това сражение бележи началото на Реконкистата – Освобождението на полуострова от арабските нашественици.
През 711 г. арабите победили християните в битката при Гуадалете, в която загинал крал Родерик. Независимо от ужасяващите зверства и масовите кланета на християни, част от компрадорската вестготска аристокрация избрала да остане в завладените територии, наградена за предателството си с богати земи и имения. Останките от вестготската армия, някои от аристократите и духовенството, които не искали да останат под арабско робство, се оттеглили в северните области Астурия и Септимания.
През есента на 714 г. армията на арабския главатар Муса ибн Нусейра разорила и опожарила Астурия. В завладените зони арабите оставили в град Хихон смесен отряд от араби и местни антихристияни под командването на главатаря Мунуза.
Първият лидер на Реконкистата се наричал Пелайо. Сведенията за него са повече легендарни и се появяват за първи път в източника от края на ІХ-ти век „Хроника на Албелда“. Според този летопис Пелайо е племенник на крал Родерик и бил изгонен от Толедо от Витица, водача на предателската партия на заговорниците.
Той се завърнал в Астурия през 718 г. и бил избран за крал. Това станало в местността Хура, между село Кангас-де-Онис и долината Ковадонга. След като получил новината за събирането в Хура, Мунуза съобщил за това до емира на Андалусия.
Но едва през 722 г. в Астурия пристигнал наказателен отряд под командването на главатаря Алкама. С него бил и Опа, епископ на Толедо и брат на предателя Витица, за да убеди Пелайо да се предаде. Алкама влязъл в долината Ковадонга, търсейки християните, за да ги избие.
Сведенията за битката черпим от „Хрониката на Алфонсо III“, съставена по време на управлението на крал Алфонсо III Велики (866-910). Описанието на изложените в нея събития се счита за не напълно надеждно. В действителност има сравнително малко достоверна информация за причините и събитията от Астурийския бунт, както и за личността на Пелайо. Дори датата на битката не може да бъде точно установена, въпреки че традиционната година 718 е предпочитана пред по-новата 722.
Според хрониката, преди началото на битката епископът Опа се обърнал към Пелайо, който бил заел позиция на връх Аусева, където имало пещера с образа на Света Богородица, с призив да се предаде – но той отказал.
След като научил за провала на преговорите, Алкама заповядал нападението да започне. Арабите обстрелвали планината с копия, лъкове и катапулти. Астурийците хвърляли срещу тях камъни и стволове на дървета. Тогава, според хрониките, в дефилето започнала страшна буря, в редиците на арабската войска настъпила паника и мюсюлманите избягали. Епископ Опа бил заловен, Алкама загинал.
Когато новината за гибелта на отряда на Алкама стигнала до Мунуза, той напуснал Хихон с войска и тръгнал към Пелайо. Сблъсъкът станал в долината Ковадонга до село Олалес (близо до съвременния град Овиедо), където отрядът на Мунуза бил напълно унищожен, а самият той – убит.
Хрониката дава митологизирана гледна точка на битката, по-специално, посочвайки за численост на арабите 187 000 души, а техните загуби – 124 000. Победата на малък отряд готи над арабската армия била унизителна за мюсюлманите – както и в много следващи битки из Пиренеите. Ето защо арабските източници се опитват да представят тази битка като малка схватка, без да посочват числеността на арабската армия, и представяйки бягството на арабите просто като отказ да се бият.
Ахмад ал-Макари в своята „История на мюсюлманските династии в Испания“ пише че по времето на Анбаса ибн-Сухаим Ал-Калби, се надигнало в земята Галисия „диво магаре“ на име Пелайо, но воините на исляма завладели Памплона в Галисия и не останал никой освен върху скалата, където той се криел с 300 от своите. С тях той внезапно нападнал арабски патрул и веднага изчезнал в планините. По-късно мюсюлманите го обсадили, докато му останаха само „30 диви магарета“ (воини), но решили, че с толкова незначителни сили Пелайо не представлява опасност за тях, и вдигнали обсадата.
От чисто военна гледна точка битката, която се е състояла, нямала особено значение и не променила особено ситуацията на полуострова. Но за християните, които не искали да се подчинят на арабите, събитието имало огромен и съдбоносен психологически ефект. След битката при Ковадонга много християни, предимно от Галисия и Биская, се устремили към Кангас-де-Онис. Те заели Хихон, който бил изоставен от арабите. Сред пристигналите бил бъдещият крал Алфонсо I, синът на херцога Педро, който довел със себе си много войници.
Символичното и религиозно значение на събитието се подчертава от легендата, че преди битката Пелайо видял знак под формата на кръст. Той наредил да се постави подобен дъбов кръст върху планината. След битката този кръст бил вдигнат и синът на Пелайо – Фавила, го сложил в църквата „Санта Круз“ в Кангас-де-Онис, където се разположил дворът на крал Алфонсо I.
По-късно Алфонсо III Велики заповядал да се пренесе в замъка Гаусин и да бъде покрит със злато и скъпоценни камъни. Днес този кръст, наречен Кръстът на Победата, се намира в катедралата на град Овиедо.
Локалният характер на бунта, който не предизвикал кой знае какъв интерес сред арабските главатари, спомогнал на кралство Астурия да оцелее и укрепне. Така започнала Реконкистата, която продължила 774 години и завършила с освобождаването на Гранада през 1492 г.
–
