Всички са чували старата класическа фраза: „Богат като Крез“. В нея става дума за царя на Лидия и неговите несметни богатства. Но дали те са го направили щастлив? Кой всъщност е бил Крез и каква е неговата съдба?
Лидия се разполагала приблизително върху западната половина на днешна Турция. Нейният цар Крез бил един от съперниците на Кир в борбата за власт над Азия. Името на този цар става нарицателно, а историята му такава, каквато е разказана от Херодот, е основа за различни художествени произведения. В резултат на това легендата за Крез засенчила истинския цар.
Основател на лидийската царска династия Мермнади (упр. 680-547 г. пр. Хр.) е пълководецът Гигес, който сваля и убива цар Кандавъл (упр. 728-711 г. пр. Хр.).
Дядото и бащата на Крез, царете Садиат и Алиат, дълги години воювали срещу гръцкия град Милет. Те победили, но не успели да превземат града. Мирът между Лидия и Милет бил сключен чрез посредничеството на прочутите оракули от Делфи. Синът на Алиат – Крез, продължил да поддържа връзки с известното светилище. Той поел властта около 560 г. пр. Хр. и продължил войните с гърците. Успял да подчини всички гръцки полиси в Мала Азия, а с островните сключил съюз.
Според Херодот, Крез изпратил пратеници да попитат различни светилища с какво точно се занимава в дадения момент. Най-точен бил отговорът, даден от жреците на Делфи: царят варял костенурка и агне в медна тенджера. Днешните историци смятат, че тази история е разказана на Херодот от самите жреци в Делфи с най-обикновена, както бихме казали сега, рекламна цел.
По времето на разцвета на могъществото на Крез, той се срещнал с атинския законодател Солон. Показал му съкровищницата си е го попитал кого смята за най-щастливия човек на света. Царят очаквал, че Солон ще посочи самия него – но вместо това гостът му разказал за атинския старец Тел, който видял възхода на синовете и внуците си и загинал в битка за Атина. Втори по щастие, според него, били спортистите Клеобис и Битон, които се впрегнали вместо бикове в колесница, за да закарат майка си, жрица на Хера, в нейния храм.
Солон казал на Крез, че ще може да отговори на въпроса колко е щастлив царят на Лидия едва, когато животът му наближи края си. Въпреки, че самият факт на пътуването на Солон е признат за реален, историята за срещата му с царя се смята за измислица. Историята за гостуването на Солон при Крез винаги се допълва с твърдението, че Кир подарил живота на Крез, след като победеният цар на Лидия му разказал за думите на атинянина. Но се смята, че това е метафорична фантазия, която трябва да илюстрира непостоянството на човешкото щастие.
Преди сблъсъка си с персийския цар Кир Крез направил щедри дарения за Делфи, откъдето получил и знаменития отговор на въпроса си какво ще се случи, ако започне войната: „Ще съсипеш една силна държава!“ Но явно не се замислил по-задълбочено над този отговор и решил, че става дума за Персия.
Кир се опитал да реши конфликта по мирен начин. Той предложил Крез да стане негов васал. Царят на Лидия щял да запази земите си и да властва спокойно като владетел, зависим от Персия. Естествено, гордият Крез отхвърлил предложението.
Битката при Птерия не излъчила победител. След нея Крез отвел войските си да зимуват. Кир, от своя страна, отново събрал своята армия и нахлул в Лидия. Новата битка се състояла в 546 г. пр. Хр. близо до лидийската столица Сардис. Крез бил победен и се укрил в града. Две седмици по-късно Сардис паднал. Съкровищата на Лидия заминали за столицата на Кир. Сардис станал столица на нова сатрапия, оглавявана от персийския военачалник Табал.
Херодот, а след него и други автори, твърдят, че Кир пощадил Крез в последния момент, впечатлен от неговия разказ за срещата му със Солон. Бившият цар станал съветник на своя победител, а след това и на сина му Камбиз.
Скоро след завоеванието лидийците се разбунтували. Кир искал да ги превърне в роби, но Крез го разубедил. Той го посъветвал просто да забрани на лидийците да носят оръжия и да им заповяда да учат децата си на занимания с музика и дребна търговия – така нямало да мислят за бунтове и войни.
Но други исторически извори твърдят друго. Според тях царят на Лидия загинал заедно със своята държава. Той не искал да става роб на завоевателите. Заповядал да приготвят голяма клада пред двореца му и се изкачил върху нея заедно със съпругата и дъщерите си.
В това има елемент на достоверност. Известни са и други примери за самозапалване на видни личности със семействата им, за да не бъдат пленени от завоевателите. Владетелите на ликийците и кавниите направили същото, когато персите нахлули в земите им. Историята описва подобни примери от VІІ век пр. Хр. и в Асирия.
Оцеляла е атическа гръцка ваза от края на VІ век пр. Хр. Художникът е изобразил царя, който седи върху погребалната клада. Крез е облечен в царски одежди и държи купа за последно възлияние на боговете, докато слугата се подготвя да запали огъня.
Така огромното богатство не му помогнало. Солон се оказал прав – едва в края на живота може да се каже дали човек е щастлив. Богатия и могъщ, но нещастен цар Крез доказал това.
–
