ное. 7, 2020
257 Views

Жан Бидел Бокаса – императорът, който обожавал специалитети от човешко месо

Автор:

По някаква незнайна причина в някои страни отношението на хората към владетеля им наподобява поведението на жена, която искрено вярва, че „щом я бият, значи я обичат“. Да вземем например Централноафриканската република и нейният президент, а след това император, Жан Бедел Бокаса.

Той, наистина, много обичал хората си – пържени, със заливка и лют сос. Готвачите на Бокаса майсторски приготвяли човешко месо, а запаси не липсвали. Често политически противници, свалени министри и опасни военни попадали на императорската трапеза, но тези хора били сухи и корави. Така че, под специалния надзор на императора, активно се работело с непълнолетни.

Жан-Бедел Бокаса се ражда през 1921 г. във френската колония Екваториална Африка. Баща му е племенен вожд. Като дете учи в няколко мисионерски училища, а на 18 години влиза във френската армия. Взима участие в няколко военни действия, най-важното от които е Конфликтът в Индокитай. По време на осемте години в армията Бокаса трупа значителен военен опит и успява да се издигне до „капитан“. През 1961-ва напуска армията, за да оглави войската на Централноафриканската република.

Жан Бедел Бокаса

На Жан-Бедел Бокаса не му се нравело управлението на президента Давид Дако и осъществява преврат срещу правителството на републиката. На 1 януари 1966 бившият френски капитан е провъзгласен за новия президент на африканската държава. В началото политиката на Бокаса е насочена към развитието на страната. Първият закон, който въвежда той, е за създаване на държавни ферми и индустриални заводи, чиято цел е да увеличи богатството на страната. За съжаление, изпълнението било лошо и планът се провалил.

Това мотивира Бокаса да се ориентира към пълно централизиране на властта и прави няколко внезапни политически промени, които намаляват властта на институциите и увеличават тази на президента. След като Бокаса започнал, на практика, да управлява страната сам, той решил да тръгне по стъпките на своя идол – Наполеон Бонапарт.

Когато през януари 1979 г. в столицата на ЦАР, Банги, се провела демонстрация на ученици, протестиращи срещу факта, че са принудени да купуват много некачествени униформи от личната фабрика на Бокаса за големи суми, в града били арестувани над сто деца на възраст от 6 до 16 години. Императорът заповядал да изпратят четиридесет от тях в кухнята, а останалите били вързани на площада пред двореца и лично ги прегазил няколко пъти с камион. Това, всъщност, била пределната капка.

Не, не народът се бунтувал. Хората се възхищавали безмълвно. Но Франция, бившият суверен на Централноафриканската република, решила да сложи край на тези кулинарни ексцесии и през септември 1979 г. френски десант превзел Банги и свалил императора-чревоугодник. Вярно е, че не се провел процес: канибалът живял спокойно във Франция в собствен замък и през 1986 г. дори бил номиниран за поста президент на ЦАР.

Жан-Бедел Бокаса през 1970 г. Уикипедия

Хората от ЦАР приветствали завръщането на Бокаса. Но защо? При неговото господство имало ред. Да, били изяждани, бичувани и погребвани живи. Да, имало страшен глад и ужасна безработица в страната. Но това бил истинският император. Господарят.

През 1987-ма година Жан-Бедел Бокаса решава да се завърне в родната си страна, въпреки наложеното му изгнание. Там той е арестуван от полицията, а след това срещу него е заведено дело. Тиранинът е обвинен в извършване на множество предумишлени убийства, канибализъм и садизъм. За извършените престъпления бившият император получава смъртна присъда, която обаче е отменена.

През 1993-та Бокаса е пуснат от затвора и заживява в малко имение в столицата на Централноафриканската република – Банги.

След освобождаването си от затвора през 1993 г. Бокаса се провъзгласил за 13-ия апостол на Христа. Умира на 3 ноември, 1996. Причина за смъртта на бившия диктатор е инфаркт.

През 2006-та година правителството на африканската република опрощава посмъртно престъпленията на императора-тиранин. Причината за това е, че властите официално оценяват централизацията във властта и опитите за развитие, които Бокаса се опитва да постигне.

В световната история Жан-Бедел Бокаса ще остане като кървав диктатор, който се изкачва на престола с добри намерения, но е заслепен от властта. Според политолозите, държавникът разкрива садистичните си наклонности, защото е заслепен от новопридобитите си правомощия.

Плъхове се надбягват днес в зловещите кухненски помещения, в които елитни готвачи са приготовлявали ястия с месото на политическите опоненти на Жан Бедел Бокаса.

Дъждовете наводняват тайните подземни скривалища на двореца, в който Бокаса се криел в продължение на седмици сред купища банкноти и диаманти, създавайки впечатление, че е на официално пътуване.

Дворецът Беренго днес е полуразрушен монумент, напомнящ за императора, безчинствал в африканската държава, но неговите наследници се надяват да го възстановят и да го превърнат в туристическа атракция, за да печелят от това.

Зверствата на Бокаса не можели да останат в тайна неограничено дълго. Светът станал свидетел също и на имперската коронация, извършена в Наполеонов стил през 1977 г. Тя е струвала една четвърт от годишните валутни постъпления на държавата.

Страшно е било и да бъдеш съсед на Бокаса. Един мъж разказва, че брат му, който бил учител, една вечер тръгнал да се прибира вкъщи, а пътят му минавал близо до двореца. Вкарали го вътре и близките повече не го видели. Това разказва човек, който се прехранвал, като продава трева. Той я косял на територията, на която някога Бокаса е отглеждал лъвове край вилата си в Колонго. Бокаса имал навика да качва просяци на самолета си и да ги хвърля отвисоко в реката Убанги, разказва пък професор в университета.

Самият Бокаса имал множество деца от 15-те си жени. 62 негови деца са най-активните радетели на проекта дворецът Беренго да бъде възстановен – като урок за подрастващите.

Защитниците на Бокаса казват, че той не е бил толкова кръвожаден, колкото други бивши диктатори – например Иди Амин Дада в Уганда, Масиас Нгуема в Екваториална Гвинея, Мобуту Сесе Секо на някогашен Заир.

Роднините на Бокаса писали до туристически организации в Европа с молба да финансират реставрирането на двореца и отправили петиции до правителството за съдействие. През 1993 и 1999 г. за президент е избран Анж-Феликс Патасе, бивш министър на Бокаса, който е играл важна роля в организирането на имперското коронясване, макар че по-късно се обърнал срещу императора.

“Всяко показване или реставриране на именията на Бокаса трябва да се направи внимателно – казва Пиер Н’Дикини, министър на туризма. – Това е прекалено чувствителна тема.”

Дали към Беренго ще тръгнат милиони туристи, е друг въпрос, като се има предвид, че страната след смъртта на Бокаса е разтърсвана от множество бунтове на армията.

Централноафриканската република обикновено се посещава от едва няколко хиляди туристи годишно, като в това число влизат и хората, гостуващи на свои близки, както и любителите на ловни сафарита.

“Мисля, че на хората ще им е интересно да научат как е живял императорът – казва Жан Мбома, един от внуците на Бокаса. – Освен това сме много бедни. Дворецът е всичко, което имаме.”

Автор: Десислава Михалева

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu