Веднага, щом се появили първите подводници във военните флотове, инженерите по цял свят се замислили дали не може да се създаде „кораб“, който да се промъкне тайно към врага под земята. Първият документ, свидетелстващ за подобни изследвания, е от 1908 г. Английският инженер И. Дайвер не само разработил идеята и създал модел на такъв подземен кораб, който нарекъл „субграундина“ – но и построил първия прототип. По време на теста подземният кораб навлязъл само на 5 метра в почвата , а след това се повредил. На Дайвер му трябвали 3 години, за да създаде нов, по-сложен апарат на принципа на движение на тирбушона. Новата подземница успяла да проникне вече на дълбочина 9 метра. Но парният котел експлодирал, инженерът загинал и работите били прекратени.
През 1933 г. немският изобретател В. фон Берн патентовал немската версия на подземница. Изобретението било засекретено и… изпратено в архива. След седем години граф Клаус фон Щауфенберг, бъдещият лидер на юлския заговор срещу Хитлер през 1944 г., случайно се натъкнал на архивните материали. Идеята за създаване на подземен кораб, способен тайно да се приближава до врага, го заинтересувала. Точно по това време Генералният щаб на Третия райх разработвал операция „Морски лъв“ – нахлуване на британските острови. Подземни кораби, които да пресекат под земята тесния пролив между Франция и Англия, можели да играят решаваща роля в тази операция. Намерили изобретателя и му създали подходящи условия за работа. Берн обещал да направи апарат, който да побере пет души, да се движи под земята със скорост 7 км/ч и да носи боен заряд 300 кг. Но, за щастие на британците, работата била спряна на ниво лабораторни експерименти. Хитлер се интересувал повече от реактивните снаряди „Фау“, вече готови за масово производство. Работата по създаването на подземна лодка била спряна.
Ала има информация, че фашистка Германия все пак успяла да построи малки подземни лодки и дори да ги използва във военни операции. През 1943 г. група германски инженери, ръководени от Херберт фон Щрасе, разработили подобрен модел на „тирбушонната подземница“, предложена през 1908 г. в Англия. Създадените от него подземници били използвани като тайна десантна техника. Военен морски кораб, който превозвал 1-2 подземници с няколко десантници, се приближавал до вражеския бряг. Там подземниците се спускали във водата, на свой ход се добирали до участък с мека почва и се врязвали в него. Така десантът се стоварва на десетки метри в морето, далеч от укрепената брегова ивица. Но често такива подземни лодки били изгубвани заедно с екипажа им. Затова след поредица от неуспехи Херберт фон Щрасе бил обвинен в шпионаж в полза на Естония и разстрелян.
Много по-голям военен интерес представлявал подземният проект „Змията на Мидгард“ (в германо-скандинавската митология Мидгард е земята, населена с хора). Неговото развитие започнало през 1939 г. „Змията на Мидгард“ трябвало да се движи по земята, под земята и под водата на дълбочина до 100 метра. Тя се състояла от няколко десетки свързани звена. Всяко звено има дължина 6 метра, широчина 6,8 метра и височина 3,5 метра. В зависимост от задачата дължината на такъв вид подземен „влак“ варира от 399 до 524 метра. Пред корпуса се разполага голяма сондажна глава, каквато използват в минната промишленост за подземни работи. Върху нея има 4 сонди с диаметър от 1,5 метра. Екипажът се състоял от 30 души. Въоръжението на подземния кораб било сериозно: 1000 мини с 250 кг експлозив всяка, 100 малки заряда с по 10 кг взрив. За всеки случай монтирали 12 сдвоени картечници. Енергийното оборудване на кораба включвало 4 дизелови електрически генератора, произвеждащи електрически ток за 14 електродвигателя с общ капацитет 19 800 к. с. „Змията на Мидгард“ се движела под вода със скорост 30 км/ч, през каменни породи със скорост 2 км/ч и в меки почви – с 10 км/ч. Предполага се, че в края на Втората световна война германците все пак успели да тестват тази „подземница“. Но във военни действия тя със сигурност не е участвала.
Сериозни работи по създаването на съветска подземница започнали едва през 1960-те години, когато дори нобеловият лауреат академик Сахаров говорел за възможност да се създадат „подземни торпеда“. За зареждането им с енергия предлагали да се използва свръхчестотна радиация.
Един от руските проекти за подземница – този, на Требелев. Снимка: Уикипедия
През 1962 г. в украинското селище Громовка бил построен стратегически завод за масово производство на подземни кораби „Бойна къртица“. Те се задвижвали от бордов ядрен реактор, корпусът им бил от титаний с диаметър 3,8 метра и дължина 35 метра. Екипаж – 16 души, скорост на движение под земята – до 7 км/ч. Целта на новото оръжие била формулирана като „търсене и унищожаване на ракетни силози и бункери на противника“.
По време на тестове в Урал „Бойната къртица“ изминала повече от 15 километра в твърда почва, унищожила бетонен бункер и по някаква причина се взривила. Експлозията била регистрирана от американски сеизмографи. След катастрофата изпитанията били прекратени.
Най-късно с подземници се захванали американците. Те се възползвали от разработката на Херберт фон Щрасе. През 1968 г. неговите чертежи неочаквано „изплували“ в Париж. Открил ги в архивите френският историк Франсоа Ландузие. Но осем дни по-късно той изчезнал безследно, прекосявайки Ламанша с ферибота „Санта Дравент“. Корабът внезапно избухнал и потънал. Британската преса бързо надушила случая и обвинила ЦРУ – но, сякаш по даден знак, публикациите внезапно били прекратени.
