Пекче е едно от Трите царства, които властвали в Корея от 1 век пр.н.е до 7 век. Контролирайки територията в югозападната част на полуострова, царството Пекче било в непрестанно съперничество с другите две царства от периода – Сила и Гогуриео. Пекче имало развита култура, като голяма част от нея била по-късно била предадена на Япония. Когато обаче Сила обединява силите си с амбициозната династия Тан, Пекче е разбито и превърнато в китайска провинция, като в крайна сметка е внедрено в кралство Сила.
Царете от Пекче се смятали за потомци на хората от племето Пуйо, които обитавали източната част на Манджурия. По-старите документи посочват, че царството е основано през 18 г.пр.н.е, както и че основателят е Онджо – синът на Чумонг, който създава царството Гогуриео. Онджо и брат му установяват столицата си в Wirye-song (днешен Сеул). Името „Пекче“ означава „власт над 100 души“, което според някои историци показва броя на първата група последователи, които мигрирали с Онджо.
В крайна сметка аристократите от 8 клана (Са, Йон, Хиоп, Хе, Чин, Кук, Мок и Паек) заели всички официални позиции в царството. Самите те били разпределени на три групи и се отличавали по цветовете на робите си. На върха били мъжете с лилавите дрехи, втората група носели червени роби, а в най-ниския клас били хората със сини облекла. Единствено членовете от определени групи имали достъп до високите държавни длъжности.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
