Още

    Корейското царство Пекче

    Пекче е едно от Трите царства, които властвали в Корея от 1 век пр.н.е до 7 век. Контролирайки територията в югозападната част на полуострова, царството Пекче било в непрестанно съперничество с другите две царства от периода – Сила и Гогуриео. Пекче имало развита култура, като голяма част от нея била по-късно била предадена на Япония. Когато обаче Сила обединява силите си с амбициозната династия Тан, Пекче е разбито и превърнато в китайска провинция, като в крайна сметка е внедрено в кралство Сила.

    Царете от Пекче се смятали за потомци на хората от племето Пуйо, които обитавали източната част на Манджурия. По-старите документи посочват, че царството е основано през 18 г.пр.н.е, както и че основателят е Онджо – синът на Чумонг, който създава царството Гогуриео. Онджо и брат му установяват столицата си в Wirye-song (днешен Сеул). Името „Пекче“ означава „власт над 100 души“, което според някои историци показва броя на първата група последователи, които мигрирали с Онджо.

    В крайна сметка аристократите от 8 клана (Са, Йон, Хиоп, Хе, Чин, Кук, Мок и Паек) заели всички официални позиции в царството. Самите те били разпределени на три групи и се отличавали по цветовете на робите си. На върха били мъжете с лилавите дрехи, втората група носели червени роби, а в най-ниския клас били хората със сини облекла. Единствено членовете от определени групи имали достъп до високите държавни длъжности.

    В провинцията местните началници управлявали населените места, които от своя страна били под контрола на назначен от държавата магистрат (kunjang). По-голяма част от населението се занимавало със земеделие, а други изпълнявали военна служба. По-ниско от тях били робите (предимно военнопленници и престъпници), които служели в именията на аристократите.

    Съперничеството между царство Пекче и другите две царства Сила и Гогуриео  започва през 4-ти век. Кралят на Пекче – Гънчого атакува Пхенян през 371 година. По време на неговото управление са установени дипломатически и културни връзки с китайската династия Дзин, както и с японската династия Wa (Wae). Освен това, Гънчого установява наследството на трона да се предава по мъжка линия.

    Царството Пекче заемало югозападната половина на древна Корея, но постоянно било атакувано от господстващото Гогуриео. След поредната атака през 475 година Гънчого е убит, а столицата изоставена. Тогава е основана нова столица в Гонджу и през 538 година отново заменена – този път в Саби (днешен Пуйо). Царството било разделено на 22 региона, всеки от които бил управляван от член на кралското семейство.

    През следващия век династията Сила получава подкрепа от китайската династия Тан, която от своя страна вижда възможност да развие интересите си в Корея и да завладее вече отслабналите царства Пекче и Горгуриео. Пекче не успява да предотврати превземането на столицата си, тъй като е атакувано по суша и по море. Сухопътната войска на Сила, състояща се от 50 000 души, както и военноморската войска от 130 000 войници, се оказват предостатъчни, за да смажат армията на Пекче. Уиджа, който се оказал последният цар на Пекче, бил пленен и изпратен в Китай, заедно с още 12 000 души.

    Източник: ancient.eu

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови