авг. 9, 2020
324 Views

Бойните ракети на ХХ век

Автор:

Бойните ракети са известни още от ХІ в Китай. Но истинското им развитие слага началото си през ХХ век в Европа.

Фау-2. Ракетата Фау-2 или V-2 била едно от „тайните оръжия“ на хитлеристкия Трети райх. Тя е и една от най-известните бойни ракети. Разработена е от немския конструктор Вернер фон Браун и приета на въоръжение от Вермахта към края на Втората световна война. Резултатът от 3225 изстрелвания на ракети Фау-2 са 2700 убити граждани на Лондон.

Дубликат на първата ракета Фау-2 в музея в Пенемюнде. Както и върху оригинала, и на тази ракета е изписано Жена на Луната в долната ѝ част.. Снимка: Уикипедия

Тя наследява предшественичката си Фау-1. Първото изстрелване е извършено през 1942 г., но първият боен старт бил едва през 1944 година. V-2 била наречена „оръжие на възмездието”, но германците само успели да подплашат британците. До края на Втората световна война Третият райх поразил Великобритания с хиляди ракети. Някои градове в Белгия и Франция също били подложени на „възмездие“.

V-2 била снабдена с мощен двигател, благодарение на който можела да се издигне над 80 км височина и да преодолее разстояние от 190 км. Нейната конструкция била крайно напредничава за времето си. При един от изпитателните стартове тя се издигнала на 188 км, като фактически така станала първата космическа ракета.

„Фау-2“ била балистична ракета – тоест, образно казано, действала подобно на хвърлен камък. Издига се до определена височина и оттам започва да се спуска. Двигателят й работи само на част от траекторията.

Крилатите ракети обаче действат на друг принцип – двигателят им действат по време на целия полет. Може да се сравнят с безпилотен самолет. Крилата ракета е прословутата „Томахоук“.

„Томахоук“. Работата по създаването на бойна крилата ракета започнала в началото на 1970-те години. Но на въоръжение „Томахоук“ (Tomahawk) влязла в американската армия едва през 1983 година. Оттогава нито един военен конфликт, свързан със САЩ, не преминава без използването на тези оръжия. Такива ракети са използвани в Персийския залив, Югославия, Ирак, Афганистан, Либия.

Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. Снимка: Уикипедия

„Томахоук“ може да лети на пределно ниска височина и да следва извивките на терена. Ето защо за системите за противовъздушна отбрана е доста трудно да я забележат. Досега са произведени над 7 хиляди единици от това оръжие. Приблизителната цена на една ракета е около 1,5 милиона долара. В момента „томахавките“ са на въоръжение и в армията на Великобритания. Испания и Холандия също проявяват интерес, но засега не се споразумяват за покупката им.

Трайдънт. UGM-133A Trident II (D5) е междуконтинентална балистична ракета с подводно базиране. Изстрелва се от подводници и представлява основата на американските ядрени сили. Първото изстрелване на „Тризъбеца“, както се превежда името на ракетата, е направено през 1987 година.

Подводно изстрелване на ракета “Трайдънт II” от подводница на Британския кралски флот. Снимка: Уикипедия

Благодарение на високата си точност, „Трайдънт“ е в състояние ефективно да удря дълбоки бункери и силозни пускови установки за междуконтинентални балистични ракети – които са твърде малки цели за други ракети. Тя е е дълга над 13.5 м и тежи малко над 59 тона. Що се отнася до обхвата на полета, той е 11 300 км, но при максимално натоварване спада до 7838 км.

„Трайдънт“ стартира от подводно положение на интервали от двадесет секунди. В момента 14 американски и 4 британски подводници носят такива ракети.

„Тополь-М”. Работата по ракетната система с междуконтинентални балистични ракети „Тополь“ (Топола) започнала в самия край на съществуването на Съветския съюз. Когато държавата се сринала, проектът не бил прекратен. Затова тази междуконтинентална балистична ракета се смята за първата, създадена в Русия.

РТ-2УТТХ Топол М. Снимка: Уикипедия

Изпитанията на „Тополата“ започнали през 1994 г. В края на същата година първото изстрелване било от военния космодрум „Плесецк“. През 1997 г. „Тополь“ е приета на въоръжение и започва серийното й производство. Базовата й версия е на автомобилна установка, но през 2000 г. е приета и шахтова модификация.

Версията „Toпoль-M“ РT-2ПM2 има много предимства. Например, тази ракета притежава повишена защита срещу ядрена експлозия и отлична система за преодоляване на противоракетна отбрана. Що се отнася до максималния обхват на полета, той е 12 000 км.

Планираше се тези ракети да станат основа за ядрения щит на Русия, но загубиха в сравнение с конкурентния модел РС-24 „Ярс“.

„Сатана“. Това е названието, дадено в НАТО на съветската междуконтинентална балистична ракета Р-36М.

P-36М „Сатана“. Снимка Уикипедия

По принцип, в СССР разбирали от големи и мощни ракети. В края на 1960-те години започнали да усъвършенстват наличната междуконтинентална балистична ракета Р-36. Но “рестайлингът” стигнал чак до смяна на „поколенията”. Р-36M взела всичко най-добро от своята предшественичка и получила най-новите съветски разработки по онова време.

Преломът между 60-те и 70-те години на ХХ век се оказал напрегнат. Отношенията между СССР и САЩ се влошили напълно, така че Студената война заплашила да се превърне „гореща“.

Р-36M, която стреснатите експерти в НАТО нарекли “Сатана”, била създадена като оръжие за ответен удар. Поради тази особеност ракетната система била много добре защитена от ядрен удар. При разработването на най-драматичния сценарий изстрелването й трябвало да се случи след американската атака.

Далекобойността на ракетата е 16 000 км, а експлозията на многоблоковата й бойна глава с мощност 25 мегатона (25 милиона тона тротил) е в състояние напълно да унищожи всеки американски мегаполис заедно с околностите му.

Днес на смяна на Р-36 „Сатана“ идва новата ракета „Сармат“ – но тя е вече оръжие на ХХІ век.

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu