Миналата седмица САЩ изстреляха 59 ракети Tomahawk, за да унищожат сирийска въздушна база по повод това, че режимът на Асад е използвал химически оръжия срещу народа си.
Ракетите, които са били изстреляни от кораб, разположен в Средиземно море, са имали за цел al-Shayrat Air Base в провинция Хомс, като се подозира, че именно от това място са излетели самолетите, носещи на борда си смъртоносния, нервопаралитичен газ.
Но как всъщност функционират тези ракети и в състояние ли са те да бъдат насочени с необходимата прецизност, при положение, че няма пилот в близост, който да ги направлява?
Широокообхватни, с бързо изстрелване
Ракетите Tomahawk са използвани за първи път по време на операция „Пустинна буря“ през 1991 година и са били предпочитани за употреба по време на редица конфликти, като най-скорошното им приложение е било при ударите в Либия през 2011 година, казва Томас Карако, старши сътрудник към International Security Program, Missile Defense Project at the Center for Strategic and International Studies във Вашингтон.
Основното предимство на тези ракети е техният обхват. Някои подвидове имат способността да пропътуват до 1,350 морски мили (1,550 мили или 2,500 километра), твърди U.S. Navy (американският флот).
„Имат доста „дълги крака“, ако може така да се каже. Не притежават скоростта на някои други видове ракети, но категорично имат много голям обхват“, казва Карако. „Когато и да се наложи да се защитава въздушно пространство без да се излагат пилотите на риск, е необходимо да се използва подобно широкообхватно оръжие.“
В конкретния пример, този обхват е позволил ракетите да бъдат изстреляни от кораб в Средиземно море, което е доста типично, като се има предвид, че те обикновено се пренасят на борда на подводници или кораби, добавя Карако.
Този вид ракети могат да бъдат изстреляни много бързо и много лесно, казва Крис Хармър, старши флотски анализатор към проекта Middle East Security Project, дело на Institute for the Study of War – неправителствена организация, която предоставя военни проучвания и анализи.
„Изпращате имейл на корабите с текст „Изстрелвайте ракетите към целта“, натискате един бутон и ракетите тръгват“, добавя Хармър. „Ако ракетите трябва да бъдат изстреляни от самолет, пилотиран от човек, то този процес би изисквал много повече предварително планиране и респективно – би отнел много повече време.“
Сложна навигация
За да навигират пътя си, ракетите използват комбинация от дигитално съпоставяне на терена и GPS. Така успяват да ударят целта си с възможно най-голяма прецизност. Дигиталното съпоставяне на терена взема изображения, заснети от ракетата по време на полета й към целта и ги сравнява с изображения, заснети преди полета (по време на самото планиране на мисията), твърди един научен труд от 1994 година, който описва дигиталното съпоставяне на терена, създадено от Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory.
Друга част от системата за навигация е инструмент, наречен конфигурация на контура на терена. Тази система взема изображения от предварително създадена контурна карта и ги сравнява със замерванията, които прави радарен алтиметър, намиращ се на борда на ракетата.
Базирайки се на резултатите от изчисленията, направени с помощта на специалния алгоритъм за дигиталното съпоставяне на терена, системата има възможността да ъпдейтва инерциалната си навигационна система, която представлява набор от сензори, като например акеселерометри и жироскопи, които да измерват завъртането, за да може ракетата да се самонасочва.
Tomahawk могат да предоставят информация в реално време за точното си местоположение.
„Ракетата постоянно изпраща съобщения в командния център. След това командния център може да изпрати обновени насоки с помощта на специални информационни съобщение към ракетата“, казва Хармър.
В миналото, картографирането е било извършвано с помощта на самолет, изпратен на разузнавателна мисия. Това се е случвало поне седем дни преди същинската мисия и на военните е оставало само да се надяват, че нищо не се е променило в рамките на тази седмица. В днешно време, в следствие на това, че изображенията, направени от дроновете и сателитите са изключително лесно достъпни, те ни „предоставят информация в реално време до момента, в който ракетата порази целта си“, казва Хармър.
Изключително точната навигация помага на ракетите да летят много близо до земята, което значи, че могат да прелетят много близо до други обекти и често пъти да не бъдат засечени от радарите на врага. Те могат, също така да поемат и по нелинеен път към целта си, което ги прави много подходящи за избягването на опасните зони. Способността им да се движат не само по права линия означава и че могат да бъдат изстреляни от различни локации и все пак да достигнат до крайната цел по едно и също време, казва Карако.
Ракетите Tomahawk могат да бъдат и така програмирани, че само да летят в дадена област без да се взривяват. В мисията в Сирия, всичките 59 ракети достигнали целта си с разлика от една секунда помежду им, казва Хармър.
Ракетите Tomahawk са с дължина от около 5,60 метра и могат да носят със себе си бойни глави с тегло до 450 килограма или 166 малки бомбички, „които в същността си са много подобни на гранатите“. По начало ракетата е задвижвана от двигателя си. Щом веднъж бъде изстреляна, крилете й се разгъват и тя може да лети със скорост до 880 километра в час. Компанията Raytheon, която произвежда ракетите Tomahawk, понастоящем разработва версия, която ще може да има двустранна сателитна връзка с обекти, намиращи се на земята, като например танкове и кораби, както и една много по-стабилна и сложна навигационна система.
За финансовата 2016 година Военноморските сили на САЩ са закупили 214 броя от тези ракети, като всяка една от тях струва 1.09 милиона долара, казва капитан Марк Джонсън, програмен мениджър на ракетите Tomahawk. Тази стойност обаче включва и военни проучвания и разработки. Чистата стойност на една ракета Tomahawk е около 650,000 щатски долара, казва Хармър.
