По време на Голямата депресия Бони Паркър и Клайд Бароу започват двугодишното си престъпно начинание (от 1932 до 1934 година). С имидж, доближаващ се до този на Робин Худ, Бони и Клайд превземат въображението на цялото население.
Лесно е да превърнем съвместния живот на Бони и Клайд в романтична приказка. Те са млада влюбена двойка, живеят без правила и пътуват из страната заедно, без да мислят за последиците от действията си. Впечатляващите шофьорски умения на Клайд са помогнали на двойката да се измъкне многократно, а поезията на Бони печели сърцата на много души.
Въпреки, че Бони и Клайд убиват много хора, те са запомнени с отвличането на един полицай, който ги хванал и ги возил в автомобила си в продължение на няколко часа, докато в крайна сметка ги пуснал – на километри от мястото, на което ги заловил. Двамата изглеждали като свободни хора, които се забавлявали и били изцяло отдадени на своето пътешествие.
Както в много други случаи, истинската история на Бони и Клайд е много по-различна от тази, представена по медиите. Те са отговорни за 13 убийства, а повечето от жертвите им са напълно невинни хора, убити, за да може Клайд да извършва банковите си обири.
Бони и Клайд живеели най-често в крадени автомобили, които сменяли ежедневно, а парите си изкарвали от обири на банки, хранителни магазини и бензиностанции.
Двойката крадяла пари, но често изпитвала финансови затруднения. Те били отчаяни престъпници, живеещи в постоянен страх от това, което ги очаквало – или да попаднат в затвора или да загинат от полицейски куршум.
Бони преди Клайд
Бони Паркър е родена на 1.10.1910 година в Ровена, Тексас. Тя е второто от трите деца на Хенри и Ема Паркър. Семейството живеело нормално, тъй като Хенри работел като зидар. Но когато главата на семейството умира неочаквано през 1914 година, Ема Паркър се премества заедно с децата си в дома на майка й.
Независимо от всичко, Бони била красива жена. Тя била висока 1.50 метра и тежала около 40 килограма. Като малка била добра ученичка и обожавала поезията (две от стихотворенията, които пише по време на престъпния си период, я правят известна).
Изморена от скучния живот, който води, Бони спряла да посещава училище на 16 години и сключва брак с Рой Томпсън. Бракът им не вървял добре и Рой прекарвал доста време далеч от дома. Две години по-късно той е заловен от властите за кражба и е осъден на 5 години лишаване от свобода. Двамата никога не се развеждат.
Докато Рой липсвал от дома, Бони работела като сервитьорка. Точно в началото на Голямата депресия обаче, тя останала без работа и доходи.
Животът на Клайд
Клайд Бароу е роден на 24.03.1909 година в Телико, Тексас. Той е шестото от общо осемте деца на Хенри и Къми Бароу. Родителите на Клайд били фермери, които не изкарвали достатъчно средства, за да отглеждат децата си. По време на по-тежките периоди, в които семейството нямало никакви пари, Клайд бил изпращан да живее у роднини.
Когато е на 12 години, родителите на Клайд се отказват от фермерството и се преместват в Далас, където Хенри отваря собствена бензиностанция.
През този период Далас е опасен за живеене, но Клайд се чувствал добре там. Той и по-големият му брат Марвин Бароу често имали проблеми със закона, тъй като крадели различни неща – от пуйки до автомобили. Клайд бил висок 1.70 метра и тежал около 60 килограма. Имал две сериозни приятелки (Ан и Гладис) преди да срещне Бони, но никога не се е женил.
Срещата на Бони и Клайд
През януари 1930 година Бони и Клайд се срещат за първи път в дома на техен общ приятел. Те веднага се влюбват един в друг. Няколко седмици след запознанството им, Клайд е осъден на 2 години лишаване от свобода заради извършвани от него предишни престъпления. Бони е ужасена от случилото се.
На 11.03.1930 година Клайд успява да избяга от затвора, използвайки оръжието, което Бони успяла да му даде скришно, докато е зад решетките. Седмица по-късно е заловен отново и е осъден да прекара 14 години в затвора в Уелдън, Тексас.
Той пристига там на 21.04.1930 година. Животът в затвора бил ужасен за него и той отчаяно искал да избяга. Клайд се надявал, че ако успее да докаже невменяемост, ще се измъкне от затвора, затова помолил своя съкилийник да отреже няколко от пръстите му с брадва. Макар това да не му носи освобождаване, присъдата на Клайд е намалена.
След като е пуснат на свобода на 2.02.1932 година, Клайд се заклева, че по-скоро би умрял, отколкото да се върне отново в престъпния свят.
От добро момиче в престъпник
Единственият начин за Клайд да стои далеч от затвора бил да води нормален живот без престъпления. Въпреки това, той бил освободен по времето на Голямата депресия – период, в който да си намериш работа било изключително трудно начинание. Освен това, той не бил достатъчно сериозен и рядко се задържал на едно работно място. Нищо чудно, че се върнал към криминалния свят веднага щом бил освободен.
Бони придружила Клайд на първата му кражба, след като бил освободен от затвора. Планът бил бандата на Бароу (в която в различни периоди участници, освен Бони и Клайд, били Рей Хамилтън, Бък Бароу, Бланш Бароу, Уилям Джоунс и Хенри Метвин) да ограби един железарски магазин. Въпреки, че по време на самата кражба Бони стояла в автомобила, тя била заловена и изпратена в затвора в Кауфман, Тексас. По-късно била освободена заради липса на доказателства.
Бък Бароу Бланш Бароу
Докато Бони била в затвора, Клайд и Реймънд Хамилтън извършват още един обир в края на април 1932 година. Трябвало да бъде лесна и бърза работа, но нещо се объркало и собственикът на магазина Джон Бъчър бил прострелян и убит.
В този момент Бони имала избор – да изостави Клайд и да започне на чисто или да остане с него и да продължи да живее живот на бегълка.
Бони знае за обещанието на Клайд никога повече да не попадне в затвора. Тя знае, че ако остане с него, и двамата ги очаква смърт – рано или късно. И въпреки това, Бони решава, че не може да напусне Клайд и му остава вярна до края.
Криминален живот
През следващите 2 години Бони и Клайд обират различни магазини в пет щата – Тексас, Оклахома, Мисури, Луизиана и Ню Мексико. Те обикновено се движели близо до границата, за да осигурят безпрепятственото си бягство, възползвайки се от закона, според който на полицаите не им било разрешено да преминават щатските граници в преследване на престъпници.
За да избегне залавяне, Клайд често сменял колите, които крадял, а след това променял и регистрационните им табели. Освен това, той често изучавал различни карти и знаел множество черни пътища. Това се оказало голям плюс за тях, тъй като двойката се измъквала на няколко пъти, използвайки знанията на Клайд.
Това, което полицията не знаела обаче е, че Бони и Клайд често се връщали в Тексас, за да видят семействата и близките си. Бони имала силна връзка с майка си и искала да я посещава на всеки няколко месеца, независимо от опасността, която витаела над тях. Клайд също често се срещал с майка си и любимата си сестра Нел. Полицията се опитала няколко пъти да ги залови по време на тези срещи, но всеки път безуспешно.
Апартаментът, Бък и Бланш
Бони и Клайд били на път вече от почти година, когато братът на Клайд- Бък, бил освободен от затвора през март 1933 година. Въпреки, че Бони и Клайд били издирвани от няколко правоприлагащи органи (тъй като те вече били извършили няколко убийства, били ограбили няколко банки и откраднали множество автомобили), те решили да наемат апартамент в Мисури, за да се видят с Бък и съпругата му Бланш.
След две седмици, прекарани в разговори, готвене и игра на карти, Клайд забелязва два полицейски автомобила пред апартамента им. Скоро полицията открива огън. Бланш, притеснена за живота си, побягва от апартамента, крещейки.
След като убиват единия от полицаите и раняват тежко другия, тримата се отправят към гаража, където е паркирана колата им и потеглят, като преди това вземат Бланш, която все още тичала крещейки по улиците .
Въпреки, че този път полицията не успява да залови Бони и Клайд, те откриват изобилие от информация в апартамента им. Там били открити множество снимки, на които Бони и Клайд държат различни оръжия. Именно в този апартамент била открита и поемата на Бони – „The Story of Suicide Sal”. Снимките, поемата и любопитното им бягство направило двойката още по-популярна.
Бони и Клайд продължили да пътуват, сменяйки често различни автомобили и опитвайки се да стоят далеч от правосъдието, но полицията била все по-близо до залавянето им. Изведнъж, през юни 1933 година, докато били в Уелингтън, Тексас, се случил инцидент.
Докато пътували от Тексас към Оклахома, Клайд осъзнава твърде късно, че мостът, към който се бил насочил, бил затворен заради ремонт. Той губи управлението на колата и тя навлиза в крайпътното поле. Клайд и Джоунс успяват да се измъкнат, но Бони остава заклещена в колата, която малко след инцидента се подпалва.
Клайд и Джоунс не могли да извадят Бони от автомобила сами. Тя се спасила благодарение на помощта на двама фермери, които ги забелязали на пътя. Бони била тежко ранена и имала няколко изгаряния на крака. Това, че бягали от закона означавало, че нямало как да потърсят медицинска помощ. Бони била толкова тежко ранена, че всички започнали да се опасяват за живота й, дори и тя самата. Клайд направил всичко възможно, за да помогне на приятелката си. Тя се спасява, но раните й пречат да продължи по пътя.
Около месец след инцидента Бони и Клайд, заедно с Бък, Бланш и Джоунс, наемат две бунгала в Мисури. Вечерта на 19.07.1933 година полицията научава от местните, че престъпниците са там и обграждат бунгалата.
Този път полицаите били по-добре въоръжени и по-подготвени от предишния път. В 23 часа един полицай чука на вратата на едно от бунгалата. „Само минута. Трябва да се облека“ – бил отговорът, който спечелва време на Клайд да вземе пушката си и да започне престрелка.
Всички успяват да се скрият, а Бък продължава да стреля, докато накрая не е прострелян в главата. Бандата успява да достигне до колата си в гаража – докато Клайд шофира, Джоунс стреля с автоматичен пистолет. В крайна сметка полицията успява да уцели две от гумите на автомобила, както и едно от стъклата. Разпръснатите стъклени парчета нараняват едното око на Бланш.
Клайд шофира през цялата нощ и почти през целия ден, спирайки само за да могат ранените да сменят марлите си или да сменят гумите. Когато стигат до Айова, всички решават, че имат нужда от почивка, затова спират в Дексфийлд Парк.
Двама фермери забелязват следи от кръв в близост до местоположението на престъпниците и съобщават за това на полицията. Тя обгражда бандата Бароу веднага. На сутринта на 24.07.1933 година Бони забелязва полицаите и започва да крещи. Клайд и Джоунс вземат оръжията си и откриват огън.
Въпреки опитите на полицията да ги залови, всички от бандата успяват да се измъкнат. Бък, който заради раните си не можел да се движи, със сетни сили продължил да стреля. Клайд скочил в една от колите, но е прострелян в ръката и по-късно забива автомобила в дърво.
Бони, Клайд и Джоунс започнали да бягат и дори пресекли една река, за да накарат полицията да изгуби следите им. При първия удобен случай Клайд откраднал поредния автомобил от една ферма. Бък умира от раните си няколко дни след престрелката. Бланш е заловена, стоейки до съпруга си. Клайд е прострелян четири пъти, а Бони поема множество куршуми. Джоунс е ранен в главата. След тази престрелка той се оттегля от бандата завинаги.
Последни дни
Бони и Клайд си почиват от престъпленията в продължение на няколко месеца, но в крайна сметка през ноември 1933 година те отново започват с обирите. Сега им се налагало да бъдат още по-внимателни, тъй като гражданите вече ги разпознавали и ги предавали на полицията. За да се предпазят от залавяне, двамата спели в автомобилите си като шофирали през деня и спели през нощта.
Също през ноември 1933 година Джоунс бил заловен и разказал цялата си история на властите. По време на разпитите следователите разбрали за силната привързаност на престъпниците към роднините им. Това дало идея на полицаите. Наблюдавайки семействата на Бони и Клайд, полицията организирала засада на двойката.
Фактът, че действията на полицията заплашвали живота на близките му, ядосал Клайд. Той искал да отмъсти за това, но семейството му го убедило, че не е добра идея.
Бягство от затвора
Вместо да отмъсти на полицията, Клайд решил да отмъсти на затвора, в който лежал. През януари 1934 година двойката помага на стария приятел на Клайд – Реймънд Хамилтън, да избяга от затвора. По време на бягството е убит един от пазачите, а няколко затворника също успяват да се измъкнат с колата на Бони и Клайд.
Един от тях е Хенри Метвин. Другите само използват превоза и след това всеки поема по пътя си, но Метвин остава с Бони и Клайд. Престъпленията продължават, като тримата убиват двама полицаи на мотори, но краят на цялата история наближава.
Последна престрелка
Осъзнавайки колко близки са Бони и Клайд със семействата си, полицията предполага, че те и Хенри ще посетят Айвърсън Метвин – бащата на Хенри, през май 1934 година.
Когато властите научават, че Хенри Метвин се е отделил от двойката през нощта на 19.05.1934 година, те решават, че това е шансът им този път действително да заловят престъпниците. Тъй като вярвали, че Бони и Клайд ще потърсят Хенри във фермата на баща му, полицията организира засада по пътя, по който двамата трябвало да минат.
Докато чака двойката, полицията конфискува автомобила на Айвърсън Метвин и унищожава една от гумите му. След това те поставят старата кола на отбивката на пътя, за да предизвикат Клайд да спре до нея и по този начин да ги заловят.
Точно така се случва. В 9:15 часа сутринта на 23.05.1934 година Клайд шофира Форда си по пътя, по който полицията го очаква. Когато забелязва колата на Айвърсън той намаля, а шестимата полицаи откриват огън срещу него и Бони.
Бони и Клайд разполагали с прекалено малко време за реакция. Полицаите изстрелват над 130 куршума към двойката, убивайки Бони и Клайд за минути. Когато всичко приключва и полицаите се доближават до колата на двойката, те забелязват, че главата на Клайд буквално е експлодирала от куршумите, а част от дясната ръка на Бони е откъсната.
Двете тела са откарани в Далас, където били инспектирани. Събира се голяма тълпа хора, които искали да видят с очите си прословутата двойка. Въпреки, че приживе Бони поискала да бъде погребана точно до Клайд, двамата били погребани отделно в два различни гробищни парка.
