През юни 323 година пр.Хр Александър Велики умира, а голямата му империя е разделена между генералите му. Един от тях бил Птолемей I Сотер, който основал династията на Птолемеите в древен Египет. Птолемеите управляват Египет до появата на Римската империя и смъртта на последната египетска царица – Клеопатра VII.
Клеопатра VII Филопатор е родена през 69 година пр.Хр и управлява заедно с баща си Птолемей XII Авлет. Когато Клеопатра е на 18 години, баща й умира, оставяйки й тежката отговорност да заеме мястото му на трона. Тъй като египетските традиции изисквали жената да има мъж до себе си, за да управлява, Клеопатра била омъжена за 12-годишния си брат Птолемей XIII. Скоро обаче, Клеопатра премахнала името на брат си от всички официални документи и започнала да управлява сама.
Част от статуя на Птолемей XIII
Птолемеите управлявали Египет в продължение на векове, без да научат езика на египтяните и без да присвоят традициите и обичаите на народа. Клеопатра обаче се справяла добре, както с египетския, който използвала като майчин, така и с още няколко чужди езика. Поради тази причина, тя лесно комуникирала с дипломатите от други страни, без да има нужда от преводач. Историкът Плутарх пише:
„Беше истинско удоволствие да слушаш гласа й, с който, сякаш като с инструмент с множество струни, тя преминаваше от един език в друг.“
Способността на Клеопатра да взема решения и да действа без съветите на членовете на сената обаче, разстройва някои от високопоставените служители. Един пример за това е, когато тя поръчва смъртта на синовете на краля на Сирия, които отишли при нея, молейки за съдействието й. През 48 година пр.Хр главният й съветник Потин, заедно с Теодот от Хиос я свалят от трона и на нейно място провъзгласяват за крал Птолемей XIII, вярвайки, че той е по-лесен за манипулация.Клеопатра и нейната полусестра Арсиноя бягат в Тиваида.
По същото време римският генерал и политик Помпей Велики е победен от Юлий Цезар в битката при Фарсала. Вярвайки, че ще открие приятели в Египет, той отива там, но вместо приветствия, е убит по нареждане на Птолемей XIII в Александрия. Армията на Цезар е по-малка от тази на Помпей, затова победата му се тълкува като облагодетелстване от боговете.
При пристигането си в Египет, Цезар разбира, че Помпей е бил убит, което го разгневява. Той обявява военно положение и се настанява в кралския дворец. Птолемей XIII бяга от двора. Цезар обаче решава, че няма да позволи на младия управник да се измъкне и го връща в Александрия. Клеопатра по същото време е все още в изгнание и разбира, че няма как да се върне в замъка незабелязано и без усилия. В Цезар тя вижда възможност да си върне властта, затова се обвива в една черга, която трябвало да бъде подарък за римския генерал. Когато се видяли обаче, те веднага били привлечени един от друг и още на следващата сутрин, когато и брат й Птолемей XIII пристигнал, те вече били любовници.
Птолемей XIII е силно възмутен от случилото се и се обръща към съветника си за подкрепа. Тогава започва войната, водена между легионите на Цезар и египетската армия. Цезар и Клеопатра били обсадени в двореца в продължение на шест месеца, докато римските подкрепления пристигат и разрушават египетските войни. Преди победата обаче, полусестрата на Клеопатра – Арсиноя, която се била върнала с нея, избягала от двореца и се самопровъзгласила за кралица, заемайки мястото на Клеопатра. Птолемей XIII се удавил в Нил, опитвайки се да избяга след битката, а другите водачи на преврата срещу Клеопатра били убити в битка скоро след това. Арсиноя е пленена и изпратена в Рим, но била пощадена от Цезар, който я изпратил на заточение в Храма на Артемида в Ефес, където останала до 41 година пр.Хр, когато Марк Антоний заповядал да я екзекутират.
Клеопатра пътувала през Египет с Цезар в голям разкош и стил и била приветствана от всички като фараон. Тя ражда син – Птолемей Цезар (познат като Цезарион) през юни 47 година пр.Хр. и го обявява за свой наследник. Цезар се съгласявал с политиката и управлението на Клеопатра в Египет, тъй като те откривали един в друг сила и интелигентност, които ги изпълвали с взаимно уважение. През 46 година пр.Хр. Цезар се връща в Рим и малко след това води Клеопатра, сина им и всички техни служители там. Той открито признава Цезарион за свой син (макар и да не го обявява за свой наследник), а Клеопатра за негова съпруга. Тъй като Цезар вече бил женен за Карпуния, а римските закони били строги относно многобрачието, членовете на сената, както и обществеността били силно разтревожени от действията на Цезар.
Цезар
След като Цезар бил убит през 44 година пр.Хр, Клеопатра и синът й се връщат обратно в Александрия. Дясната ръка на Цезар – Марк Антоний заедно с Октавиан и Лепид решили да преследват конспираторите, убили Цезар и да им отмъстят. След битката при Филипи, при която силите на Антоний и Октавиан побеждават войските на Брут и Касий, Антоний се очертавал като владетел на източните провинции, включително и Египет, докато за Октавиан оставал западът.
През 41 година пр.Хр Клеопатра е призована да се яви в Тарс, за да понесе отговорността си за обвиненията срещу Брут и Касий. Клеопатра забавя пристигането си, а след това се забавя да изпълни наказанието си, давайки ясно да се разбере, че като кралица на Египет, може да дойде по което време желае и когато сметне за подходящо. По това време Египет се намира на ръба на иконимически хаос, но въпреки това Клеопатра се държи като истински суверен, появявайки се в луксозни превозни средства и облечена като Афродита.
„Клеопатра се появи в позлатена лодка с лилави платна. Самата тя лежеше под балдахин, облечена като Венера, а две красиви млади момчета стояха от двете й страни, за да й правят вятър. Слугините й бяха облечени като морски нимфи…“ – пише Плутарх.
Марк Антоний и Клеопатра веднага се влюбват и остават любовници през следващите 10 години. Тя му ражда три деца, а той я обявява за своя съпруга, въпреки че е бил женен – първо за Фулвия, а след това за Октавия – сестрата на Октавиан. В крайна сметка той се развежда с Октавия, за да се ожени за Клеопатра.
По това време отношенията между Антоний и Октавиан се обтегнали до такава степен, че избухнала гражданска война. Силите на Антоний и Клеопатра били победени от тези на Октавиан през 31 година пр.Хр, а година по-късно и двамата се самоубиват. Антоний, след като чува фалшива новина за смъртта на Клеопатра, се намушква. Той научава, за съжаление твърде късно, че Клеопатра е жива, а Октавиан му позволява да я види. Тогава той умира в ръцете й. След това Октавиан прави аудиенция с кралицата, на която й обяснява своите условия. Те не са никак благоприятни за Клеопатра и тя разбира, че ще бъде отведена в Рим, където ще се превърне в символ на триумфа на Октавиан. Осъзнавайки, че няма да може да манипулира Октавиан така, както е правила с Цезар и Антоний, тя иска от него да й даде време да се подготви. Октавиан се съгласява, но Клеопатра използва времето не за подготовка, а за да се отрови. Октавиан убива сина на Клеопатра и Цезар, а децата й от Антоний отвежда в Рим, където са отгледани от Октавия. По този начин се слага край на династията на Птолемеите.
Въпреки, че обикновено се счита за невероятно красива жена, древните автори по-често възхваляват интелигентността и чара й, а не толкова физическите й качества. Плутарх пише:
„Красотата й не е несравнима, но Клеопатра незабавно пленява. Очарованието и присъствието й са неустоими, а чарът в разговорите й, заедно с особената сила на характера й, кара всички да се чувстват като уловени от нейната магия.“
