Според митовете на класическата японска религия – шинтоизма, първият двубой по сумо се състоял между бога на гръмотевиците – Такемикадзути, и на ветровете – Такеминаката, когато те си разделяли земите на Япония. Победата била спечелена от бога на гръмотевиците, който станал покровител на страната и родоначалник на японските императори.
Първото състезание между хора се състояло, според легендите, през 23 г. пр. Хр. В императорския двор се появил великан, който заявил, че ще се бие с всеки желаещ. Владетелят на Япония обявил награда за този, който победи гиганта. Могъщият борец Номино Сукуне с голи ръце надвил неканения гостенин, като получи за това богати владения и място в двора на императора. След смъртта му Сукуне станал бог-покровител на борбата „сумо“.
Първият исторически зафиксиран турнир по сумо се провежда през 642 г. Правилата били много различни от днешните. Всъщност, почти нямало правила. Често битките завършвали със смъртта на един от бойците. Но постепенно сумото било регламентирано и се превърнало в нещо като религиозен ритуал в императорския двор.
След няколко века въз основа на сумото се появил комплекс упражнения за самураи. Това, което преди било ритуален танц, се превърнало във военен тренировъчен курс.
Великият шогун Ода Нобунага бил голям почитател на сумото. Той толкова обичал да гледа борбата, че през 1578 г. провел турнир за 1500 борци в замъка си. Поради огромния брой участници било решено да се ограничи мястото за провеждане на битки с цел владетелят да може да наблюдава няколко схватки едновременно . Така се появили традиционните площадки за сумо – дохио.
Но не всички владетели подкрепяли толкова древния спорт. В периода Едо (1603-1868), сумото било забранено. Причината били размириците по панаирите: японците се оказали прекалени запалянковци и между зрителите непрекъснато ставали побоища. Забраната била частично отменена едва през 1684 г., когато висши шинтоистки жреци успели да докажат на шогуна, че сумото е не само развлечение за забавление на обществеността, но и важна религиозна церемония.
Така, завръщайки се към древните си шинтоистки корени, сумото отново обрасло с ритуали. Така например, по време на периода Едо фициално се установява церемонията по излизане на борците върху дохиото и се появяват костюмите на съдиите, наподобяващи жречески одежди. Според новите правила победителят вече се определял от професионални съдии, а не от най-високопоставения зрител, както преди. Появата на система от рангове за борците принадлежи към същия период.
На самия връх на многостепенната стълба са йокозуните, „великите шампиони“. Буквално тази титла означава „носител на въжето“ – в чест на специалния колан, който шампионите носят като символ на техния статус. Всеки такъв колан, който прилича на дебело въже, тежи около 20 кг.
След реставрацията „Мейджи“ през 1868 г. сумото отново запада. Древният спорт бил спасен лично от император Мейджи. През 1884 г. той провел общояпонски турнир и обявил, че смята тази борба за национален символ. След тези думи на императора популярността на сумото рязко се повишила. Японската Асоциация по сумо била официално регистрирана на 28 декември 1925 г. и оттогава всички турнири се провеждат под нейния патронаж.
Съвременното сумо е спорт с много строги правила. Според тях губи този, който или напусне дохиото, или докосне земята с част на тялото, различна от ходилата си. Диаметърът на дохиото е 4,55 метра и е ограничен от дебело въже. Забранени са ритници и удари, задушаване и много други. Основните похвати в сумото са хващане на колана на противника, отворени удари с длани и хвърляния. Голяма част от съвременната техника на тази борба идва от други бойни изкуства, особено от джудото. Всеки рунд продължава четири минути. Ако през това време победителят все още не е определен, се обявява почивка, след която борците трябва да продължат от позиции, максимално близки до тези, в които са завършили предишния рунд. Ако след още 4 минути победителят не бъде определен, тогава след второто прекъсване състезателите, наричани „рикиши“, започват двубоя от изходни позиции. Третият кръг винаги е последен. Ако след него победителят не бъде разкрит, тогава се обявява равенство. Равенството обаче е много рядко явление. За последно това се случило в професионалното сумо през септември 1974 г. Битките обикновено се провеждат много по-бързо и завършват в един кръг.
В сумото няма категории по тегло. Състезател с тегло под 100 кг може да се състезава срещу 200-килограмов борец.
–
