Една малка църква в Българово край Бургас пази спомен за 400-те жестоко изклани жени, мъже и деца малко преди да дойде Освобождението.
Преданията говорят, че църквата в Българово е с над 300 годишна история. В писмените паметници информация за нея се появява преди 170 години, в документите на Сливенската митрополия. Преди да се спомене за нея официално, се знае, че гръцкото население в Урум Еникьой, днешно Българово, е използвало храма.
Нещастието в Българово се случва в началото на февруари 1878 г. Татарите и черкезите в района се опитвали да се спасят от руските войски, които настъпвали към бургаското пристанище. Оттам планирали да стигнат до Цариград. Според историческите факти, след епичните боеве на Шипка през декември 1877г., турските войски, в стремежа си да се спасят, се оттеглят към морето. По пътя си те разрушават повечето от селищата, през които преминават, а мирното християнското население бива зверски избивано. Особено жестоко бягащите орди се отнесли към населението в бургаския регион, а именно в Карнобат, Айтос и Българово. Това научаваме от служителите в Регионалния исторически музей.
Отстъпвайки, ордите палели, рушели по пътя селищата, били безмилостно жестоки към населението.
На 27 януари черкези и башибозуци нахлуват в Карнобат и се заемат с това, което най-добре можели – да грабят, да насилват и да убиват. Част от българите, които се били укрепили в къщата на братя Нейчеви, се стараели всячески да окажат отпор на нашествениците, но били слабо въоръжени, малко на брой, а това предрешило изхода от това начинание. Предварително били обречени на провал и гибел.
Карнобат бил освободен на 5 февруари. Заслугата за това била на частите на 18–ти драгунски полк. Руски офицер пише за видяното при влизането в града: „В Карнобат има до хиляда домове, от които в центъра на града изгорели 100“. Последиците в Карнобатския регион били ужасяващи. Жертвите били 289 човека, разрушени или изгорени са 756 къщи, 50 здания и черкви. Засегнати от турските насилия е българското население и от селата Подвис, Лозарево, Климаш, Костен, Сигмен, Грозден, Скала. Освен църквата в Карнобат, били изгорени и храмовете в селата Костен и Лозарево. При обиколката на село Санджиклар (до с. Грозден) драгуни открили зверски избити от черкезите обезоръжени българи – „Петнадесет трупа се търкаляха из село и 8 трупа в различни дворове“, пак там откриват обгорени трупове, на един от които черкезите са палили огън на гърдите. Карнобат бил освободен без да се правят кръвопролития или да се оказва някаква съпротива, но в околните села се настаняват големи отряди от башибозуци, които се съпротивлявали свирепо на настъпването на руските войски.
Башибозушките отряди не пропуснали да насочат атаките си и срещу известното със своите заможни жители село Урум Еникьой (сега Българово). В селото мирно живеели и се разбирали българи и гърци. Те заедно обработвали плодородната земя край селото и продавали земеделския си добив на пазарите в цялата Османска империя.
Уплашени до смърт от слуховете за извършваните издевателства над християнското население в съседните села, приблизително 400 души се крият в църквата „Св. Атанасий”. Там се разиграва неравната борба с насилниците. Цели две денонощия българовци са обсадени в храма, а на третия ден гърците не издържали и се съгласили да платят голям откуп, за да освободят всички от храма. Това, обаче, било капан. Когато вратите се отворили и хората започнали да излизат, подлите черкези започнали да колят наред. Избити са всички без капка жал.
Според разказите на старите жители на града, хората се крили две денонощия в църквата. През малките прозорчета накрая гърците дали големия откуп, жълтици в торбички, за да успеят да освободят всички. Всъщност, храмът се затварял отвътре така, че да не може да бъде превзет отвън. Автентичното затваряне се пази и до днес.
Точно това е причината, никой от черкезите, които дебнели отвън, да не може да влезе в храма. Вероятно подмамени от обещанието, че всички ще си тръгнат живи и здрави от храма, когато бъде платен откупа, хората отворили вратите, а поробителите точно това чакали.
Между труповете като по чудо остава живо само едно момче, което по-късно разказва за разигралата се трагедия. Зловещите подробности за кървавия акт се предавали от уста на уста между поколенията в Българово. Тази зла участ, сполетяла предците им, останала в историята под наименованието „второто Баташко клане”.
На 4 февруари „летящият отряд” на полковник Александър Лермонтов настъпва и градчето, в близост до Бургас, е освободено. Войниците на полковник Лермонтов се натъкнали на ужасяващата картина в храма на Българово. Те извадили оттам телата на около 400 мъже, жени и деца. Войниците били потресени от зверствата на черкезите. Било наредено да бъде отслужена заупокойна молитва от военни свещеници. Погребали загиналите в общ гроб.
След месец краят на войната се слага с подписването на Санстефанският мирен договор. Той носи освобождението на българската държава, но хората от Българово не успяват да го дочакат.
Освобождението на Айтос настъпва на 6 февруари. Летящият отряд на полковник Лермонтов е посрещнат много тържествено. След като влиза в града, Лермонтов влиза в старото училище, преди Логопедично. Там за известно време се помещава щабът му. От Айтос руснаците потеглят към Бургас.
Злополучната църква „Св. Атанасий” е издигната в средата на 1854 г. от гръцкото население на селото. Тя е била украсена с уникални дърворезби и икони от тревненски майстори. Голяма част от тях днес се помещават в Църковно-историческия музей и криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София.
През 1997 г. при започване на строителни работи около храма, строителите се натъкнали на зловеща находка. Навсякъде в двора на църквата имало кости. Това били тленните останки на избитите християни преди Освобождението. За да се почете паметта на невинните жертви, по-късно е издигната костница в двора на храма, в която били съхранени костите на трагично загиналите българи.
Бившият кмет на Българово разказва, че там е имало пасище за животните. Навсякъде било порутено. Единственото, което било съхранено, бил един покрив и част от иконите, които били възстановени и прибрани в един сандък в кметството.
Когато строителните машини започнали да разкопават мястото, за да се прокара канал, край чешмичката и край дървото започнали да се появяват кости, черепи. Кметът разказва, че са ги събирали кост по кост. Няколко пъти се наложило да ходи до Историческия музей, за да моли да дойдат специалисти, които да опишат всичко, което излизало от земята. За съжаление, от музея му казали, че нещо, което се е случило по-рано от 500 години от времето назад, просто не представлява исторически интерес. Колкото и странно да звучи, това бил отговора на музея.
По време на социализма църквата „Св. Атанасий” запустява и дори е осквернена. Местни жители режат дърворезби от иконостаса, за да си правят рамки за огледала. Не остават назад и иманярите, които копаят пред олтара, за да търсят несъществуващото съкровище на загиналите в църквата от башибозушките зверства.
Днешното население на малкото градче, заедно с местния отец, се заемат с трудната задача заедно с реконструкцията на църквата, да се построи и малка костница, в която да се поставят костите на мъчениците от Българово.
Отец Захари споделя с мъка информация за намереното. Той разказва, че има кости, които са директно срязани, а това означава, че тези хора са били буквално съсичани. Нещо, което е много любопитно, е череп, върху който е оказано насилие с метално острие. В други два черепа са намерени метални пирони. Не е ясно какво се е случвало, защо тези пирони са забивани в главите им.
Днес църквата вече е възстановена и заедно с костницата са особено привлекателни за гости на градчето не само по празниците, но и през цялата година. В момента е подготвен проект за създаването на църковно- образователен комплекс в района на храма.
Автор: Десислава Михалева
