фев. 11, 2021
979 Views

Бородино

Автор:

Сражението при Бородино е най-кръвопролитната еднодневна битка в световната военна история – с изключение може би само на боя при Кана на 2 август 216 г. пр. Хр., в който Ханибал унищожава римската армия.

Наполеон при Бородино, худ. Василий Верешчагин (1897 г.). Източник: Уикипедия.

След като Наполеон нахлул в Русия на 22 юни 1812 г. (любопитно съвпадение с датата на нашествието на Хитлер), руската армия постоянно отстъпвала. На 22 август тя се разположила близо до село Бородино, на 125 км от Москва. Тук Кутузов решил да даде генерално сражение – цялото общество настоявало, макар той да смятал, че е рано за това.

Общият брой на руската армия бил 112-120 хиляди души с 640 оръдия. Французите имали около 138 хиляди войници с 587 оръдия.

Поради широкия мащаб на сражението обикновено историците го разглеждат на няколко отделни епизода.

Бородинското сражение. Картина Луи Лежена. Източник: Уикипедия

Шевардинският редут. Около Шевардинския редут (по името на село Шевардино) се намирал отрядът на генерал-лейтенант Горчаков – общо 11 хиляди души и 46 оръдия.

Срещу Шевардинския редут Наполеон насочил 35 хиляди пехотинци и конници със 180 оръдия. На 24 август французите на два пъти нахлували в редута – и всеки път пехотата на генерал-лейтенант Неверовски ги изхвърляла обратно.

Атаката на Шевардинският редут. Художник: Самокиш. Източник: Уикипедия

Вече притъмнявало, когато врагът успял да превземе редута и да нахлуе в село Шевардино – но руските резерви от 2-ра гренадирска и 2-ра сводно-гренадирска дивизия си върнали позициите. Боят постепенно затихнал и Кутузов заповядал на Горчаков да изтегли войските си към основните сили зад Семьоновския овраг.

Подготовката. Цял ден на 25 август войските от двете страни се подготвяли за предстоящата битка. Десният фланг на руската армия се формирал от 1-ва армия на генерал Барклай де Толи – 76 хиляди души с 480 оръдия. Пред армията се намирала река Колоча.

Левият фланг се отбранявал от по-малката 2-ра армия на княз Багратион – 34 хиляди души и 156 оръдия. След загубата на Шевардинския редут позицията на руския ляв фланг станала още по-уязвима и разчитала само на 3 незавършени полеви укрепления – флеши, със страни до 30 метра във формата на остър ъгъл (под 60º), обърнат с върха си към противника.

Разпределението на силите при Бородино на сутринта на 26 август 1812 г. Снимка: Уикипедия

Наполеон разкрил слабостта на левия руски фланг и решил да нанесе основния удар именно там. Общият брой на френските войски пред фронта на 34-хилядната Втора армия на княз Багратион достигнал 115 хиляди.

Но в нощта срещу 26 август Кутузов решил да укрепи левия фланг на руските войски, като прехвърлил там един пехотен корпус от резерва и 168 оръдия. Това прегрупиране намалило неравновесието в силите и превърнало замислената от Наполеон флангова атака в кръвопролитно фронтално сражение.

Багратионовите флеши. В 6.00 ч. сутринта на 26 август след кратка престрелка французите атакували Багратионовите флеши. В първата атака дивизиите на генералите Десе и Компан си пробили път през Утицката гора в тила на флешите – но едва излезли срещу южната флеша, попаднали под оръдеен картеч и били отблъснати. В 8.00 ч. маршал Даву повторил атаката и превзел южната флеша.

Фронтален изглед на централната част на Южната Багратионова флеш. На заден план се вижда могилата на генерал-лейтенант Д.П. Неверовски. Снимка: Уикипедия

Багратион изпратил 27-ма пехотна дивизия на генерал Неверовски, Ахтирските хусари и Новоросийските драгуни за удар във фланг. Замисълът успял, французите напуснали флешите с големи загуби. И двамата дивизионни генерали – Десе и Компан, били ранени. Командирът на френския 1-ви корпус маршал Даву бил контузен при падане от убития си кон.

За третата атака Наполеон подсилил атакуващите сили с още 3 пехотни дивизии от корпуса на маршал Ней, 3 кавалерийски корпуса на маршал Мюра и с артилерия – френските оръдия на този участък вече били 160.

Багратион, който разгадал посоката на главната френска атака, заповядал на генерал Раевски, който командвал централната батарея (до него били и двамата му синове) незабавно да придвижи към флешите цялата втора линия на своя 7-ми пехотен корпус. Към флешите се насочили и още руски сили.

След силна артилерийска подготовка французите успели да нахлуят между флешите. Те били контраатакувани от три руски кирасирски полка, при което маршал Мюра без малко не бил пленен и едва успял да се скрие в редиците на пруската вюртембергска пехота. Но руските кирасири, неподкрепени от пехотата, били контраатакувани от френската кавалерия и отблъснати.

По същото време пруският 8-ми Вестфалски корпус от дивизията на френския генерал Жюно си пробил път през Утицката гора в тила на флешите. Ситуацията била спасена от 1-ва конна батарея на капитан Захаров, която тъкмо се насочвала към този район. Той бързо разгърнал оръдията си и открил огън по врага, който се строявал за атака.

За четвъртата атака в 11.00 ч. сутринта Наполеон съсредоточил срещу флешите още 45 хиляди пехотинци и кавалеристи и почти 400 оръдия.

Княз Багратион, виждайки, че артилерията на флешите не може да спре движението на френските колони, повел обща контраатака на лявото крило – в която участвали около 20 хиляди души. Последвала ожесточена ръкопашна битка, която продължила повече от час. Превесът клонял към страната на руснаците, но Багратион бил ранен от парче снаряд в бедрото, паднал от коня и бил изнесен от бойното поле. Новината за раняването му се разнесла сред руските войски и те започнали да отстъпват.

„Наполеон при Бородино“. Художникът Робърт Александър Хилингфорд. Снимка: Уикипедия

Семьоновският овраг. Французите превзели Багратионовите флеши. Остатъците от руските войски на левия фланг, които почти загубили управление, били изтеглени зад Семьоновския овраг, къде течал едноименният поток. От същата страна на дерето се намирали свежи руски резерви – Литовския и Измайловския лейб-гвардейски полкове. Руски батареи от 300 оръдия държали целия Семьоновски овраг под обстрел.

Лейб-гвардията се построила в каре и няколко часа отблъсквала атаките на „железните конници“ на Наполеон (кирасирите от корпуса на генерал Нансути). В помощ на гвардията Кутузов изпратил кирасирска дивизия, кирасирска бригада и кавалерийски корпус. В кръвопролитна битка френската кавалерия на генерал Латур-Мобур била отблъсната зад Семьоновския овраг.

Рейдът на атаман Платов и граф Уваров. В критичния момент на сражението Кутузов заповядал кавалерията на генерал Уваров – 28 ескадрона, 12 оръдия, общо 2500 конници, и атаман Платов – 8 казашки полка, да атакува врага в тил и фланг.

Едновременният удар на Уваров и Платов предизвикал объркване сред французите. Вицекралят на Италия Евгени Богарне с италианската гвардия и корпуса на генерал Груши били изпратени от Наполеон срещу новата заплаха. Уваров и Платов се завърнали на позициите си към 16.00 ч. следобяд.

Атака на 1-ви кавалерийски корпус на генерал Уваров при Бородино. Художник: Дезарно А.О. Уикипедия

Мнозина историци смятат, че именно заради рейда на Уваров и Платов Наполеон не посмял да вкара в боя елитната си Стара гвардия – той почувствал несигурност за собствения си тил.

Батареята на Раевски. Високата Курганна могила в центъра на руската позиция господствала над цялата околност. Върху нея още в началото на сражението била разположена батарея от 18 оръдия. Защитата на батареята била възложена на 7-ми пехотен корпус на генерал-лейтенант Раевски.

Около 9.00 ч. сутринта, в разгара на битката за Багратионовите флеши, французите предприели първата атака срещу батареята. Така Наполеон се надявал да попречи на прехвърлянето на войски от дясното крило на руската армия към Багратионовите флеши. В момента на атаката цялата втора линия на Раевски била вече изтеглена в помощ на флешите. Въпреки това френската атака била отблъсната с артилерийски огън.

Почти веднага Евгений Богарне отново нападнал Курганната могила. В този момент Кутузов вкарал в помощ на Раевски целия конно-артилерийски резерв – 60 оръдия и част от леката артилерия на 1-ва армия. Обаче французите от 30-ти полк на бригаден генерал Бонами успели да нахлуят в редута.

Битката при Бородино. В центъра на картината е раненият генерал Багратион, до него на кон генерал Коновницин. В далечината се вижда карето на лейб-гвардията. Художник Питър Хес, 1843 г. Снимка: Уикипедия

В този момент близо до Курганната могила се намирали началник-щаба на 1-ва армия Ермолов и началникът на артилерията Кутайсов, които по заповед на Кутузов отивали на левия фланг. Двамата оглавили Уфимския пехотен полк и заедно с 18-ти Егерски полк атакували превзетия от французите редут. Той бил възвърнат, а френският бригаден генерал Бонами – пленен. От целия френски полк – 4100 души на Бонами, оцелели само около 300 души. Генерал-майор Кутайсов загинал в битката за батареята.

След падането на Багратионовите флеши, Наполеон се отказал от плана си за разгром на левия фланг на руската армия.  Забелязвайки, че ситуацията в центъра на руските войски се е влошила, той пренасочил силите си към батареята на Раевски. Около 15.00 ч. французите открили кръстосан огън със 150 оръдия по батареята. Срещу нея били съсредоточени 34 кавалерийски полка.

Пръв атакувал 2-ри кавалерийски корпус на дивизионен генерал Огюст Коленкур. Той се промъкнал през адския руски артилерийски огън, заобиколил Курганната могила отляво и нападнал батареята на Раевски. Ала посрещнати отвсякъде – отпред, откъм двата фланга и отзад, с ужасяващо масиран огън, френските кирасири били отблъснати с огромни загуби. Заради този епизод батареята на Раевски била наречена от французите „гробът на френската кавалерия“.

Самият генерал Огюст Коленкур намерил смъртта си по склоновете на могилата.

Междувременно френските войски на Евгени Богарне, възползвайки се от атаката на Коленкур, която сковала действията на руската 24-та дивизия, нахлули в батареята отпред и по фланга. Ръкопашният бой бил свиреп. Генерал-лейтенант Остерман-Толстой бил ранен от куршум в рамото, но останал в редиците. Раненият генерал Лихачов бил взет в плен. В 16.00 ч. батареята на Раевски паднала.

Отказ на пленения руски генерал Лихачов да приеме шпагата от ръцете на Наполеон
Хромолитография от А. Сафонов (началото на XX век). Снимка: Уикипедия

Наполеон поздравил с няколко утешителни думи пленения генерал Лихачов и върнал шпагата му. Лихачов отказал да я вземе, като заявил: „Ваше Величество, мога да приема тази шпага само от онзи, който някога ми я е връчил!“

Краят на сражението. Наполеон стигнал до извода, че руският център не е разклатен. Френското настъпление спряло.

Категоричен победител не бил излъчен. Наполеон не успял да разгроми руската армия, каквато била голямата му цел. Това се оказало фатално за цялата му по-нататъшна съдба.

Според оцелелите записи в руските военни архиви, руската армия е загубила 45.6 хиляди души. Най-често цитираният брой загуби на наполеоновата армия е 30 хиляди. От френска страна са направени 60 хиляди оръдейни изстрела, от руска – 50 хиляди.

Гледната точка на Наполеон е изразена от него в мемоарите му: „От всичките ми битки най-страшна е тази, която дадох край Москва. Французите се показаха достойни за победата, а руснаците получиха правото да бъдат непобедими“.

loading...
Категория:
История · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup