Първата световна война била главно и преди всичко позиционна война. Когато войските се заровели в окопите, трудно можели да бъдат извадени оттам. Все още не съществували танкове и самолети, способни да окажат сериозно въздействие върху окопаната в траншеите пехота – първите модели на тези бойни машини имали доста ограничени възможности. Битките се водели между атакуващи и отбраняващи се пехотинци. Като имаме предвид, че на страната на бранителите били бодливата тел и вече навлезлите в масова употреба картечници, не е странно, че пробивът на укрепена отбранителна линия бил почти невъзможно начинание. През цялата Първа световна война бил осъществен един-единствен масиран пробив на дълбоко ешелонирана отбрана – и поради своята уникалност бил наречен на името на генерала, който го извършил: „Брусиловият пробив“.
През лятото на 1916 г. съюзниците от Антантата – Русия, Франция, Англия и Италия, подготвяли различни настъпателни операции. Англо-френските войски трябвало да настъпят при река Сома на 1 юли, а руската армия – на всички фронтове на 15 юни. Т. нар. „Централни сили“ (Германия и Австро-Унгария) не планирали големи офанзиви на руския фронт.
Обаче на 15 май австро-унгарските войски започнали настъпление на италианския фронт в района на Трентино и нанесли тежко поражение на противника си. Италианската армия се озовала на ръба на катастрофата. Италия помолила за помощ Русия да настъпи с армиите от своя Югозападен фронт, за да откъсне австро-унгарски бойни части от италианския военен театър.
Командващият руския Югозападен фронт, генерал Алексей Алексеевич Брусилов, решил да пробие австро-унгарския фронт на 4 места – с всяка от 4-те армии, които имал на свое разположение. Вярно, че така се разпръсвали силите – но противникът също се лишавал от възможността да прехвърля части от едно място на друго. Брусилов имал 534 000 пехотинци, 60 хиляди кавалеристи, 1770 леки и 168 тежки оръдия. Насреща му противостояли 4 австро-унгарски и 1 немска армия с общо 448 хиляди пехотинци, 38 хиляди кавалеристи, 1301 леки и 545 тежки оръдия.
Срещу армиите на Брусилов австро-германските съюзници създали мощна, дълбоко ешелонирана отбрана от 3 дълги полоси на разстояние 5 и повече километра една от друга. Най-силна била първата: 2-3 линии окопи с блиндажи, дълбоки убежища, железобетонни сводове и прикрития от греди и насипи, дебели до 2 метра. Картечниците били прикрити от бетонни куполи. Пред окопите имало 2-3 ивици по 4-16 реда от бодлива тел, като на някои участъци по нея пускали електрически ток, окачвали бомби, а наоколо поставяли минни полета. Австро-германското командване смятало, че такава защита не може да се пробие без допълнително усилване на руските войски. Затова офанзивата на Брусилов се оказала пълна изненада.
Руската артилерийска подготовка продължила 54 часа – от 3 часа сутринта на 22 май (стар стил) до 9 часа сутринта на 24 май. Първата полоса на австро-унгарската отбрана била сериозно разрушена, а артилерията – частично неутрализирана. Пробивът бил извършен едновременно на 13 участъка от бойната линия. Още по обяд на 24 май били пленени 900 офицери и 40 хиляди войници, 77 оръдия, 134 картечници и 49 бомбохвъргачки. Настъплението се развивало – вече на 27 май броят на пленените нараснал до 1240 офицери, 71 000 войници, 94 оръдия, 179 картечници, 53 бомбо- и минохвъргачки.
На 18 юни руската 9-та армия превзела с щурм добре укрепения град Черновци, наречен от австрийците заради своята непристъпност „вторият Вердюн“. По този начин целият южен фланг на австро-унгарския фронт бил напълно разгромен. Това принудило Централните сили да свалят 31 пехотни и 3 кавалерийски дивизии от Западния, Италианския и Солунския фронт (общо 400 хиляди души) и да ги прехвърлят спешно на изток.
По този начин положението на италианската армия се стабилизирало, Италия била спасена. Австро-унгарската армия напълно загубила своята боеспособност. В резултат на победата на Брусилов била извоювана и важна геополитическа победа: Румъния решила да влезе във войната на страната на държавите от Антантата, които по този начин получили още един съюзник.
