Първата Пуническа война през 264-241 г. между Рим и Картаген завършила с пълна победа на римляните. И двете страни разбирали, че настъпилият мир е само временен, затова усилено се готвели за нова война. В Картаген било тревожно.
Гръбнакът на картагенската армия бил съставен от наемници. Те трябвало да бъдат прехвърлени от Сицилия в Картаген. Сенатът възложил това на Хискон, управител на град Лилибей. Понеже се страхувал от голямо концентриране на наемници, той ги изпращал на части. Сетне правителството им плащало и ги освобождавало да се разотиват по родните си места.
Но по това време в Картаген управлявали олигарси начело с Ханон. Те вярвали, че ако наемниците се съберат заедно, ще ги убедят да се откажат не само от обещаните им от Хамилкар дарове, но също и от част от заплатата, която им се дължала.
А наемниците прииждали от Лилибей, искали си парите и подаръците. Картаген бил обхванат от бунтове и грабежи. Най-накрая сенаторите разбрали накъде вървят нещата. Решили да изпратят наемниците в крепостта Сика, разположена в югозападната част на страната. С обещания и дребни подаръци успели да измамят войниците и да ги изведат от столицата.
В Сика обаче наемниците не се успокоили. Те били много разочаровани, когато Ханон дошъл и започнал да ги увещава да се откажат от част от заплатата си. Безпорядъкът се увеличил още повече поради обстоятелството, че те били от различни племена – ибери, кампанци, либийци, гали, лигури, които не се разбирали помежду си. Разярените тълпи, които вече наброявали 20 хиляди души, тръгнали към Картаген. По пътя превзели Тунет (днешният град Тунис). Вярно, че все още не се стигало до открит бунт, но възбудата нараствала все повече. Хискон и свитата му били подложени на оскърбления и скоро били взети за заложници. Това било начало на открит бунт.
Въстаниците не губели време, а разпратили навсякъде вестоносци, които призовавали всички да се присъединят към тях. Това били искрите, които разпалили пожара. Разбунтувала се Либия, измъчвана от данъци. Либийските жени сваляли украшенията си и ги давали за заплати на наемниците.
Водачите на бунта скоро разполагали с толкова пари, че можели не само да платят заплатите, но и да водят война. Само два града – Хипон и Утика, не подкрепили метежа. Наемниците ги обсадили и отрязали от Картаген. В столицата настанала паника.
Против бунтовниците били изпратени войски, състоящи се от градското опълчение, верни наемници, конница и стотина слона. Начело застанал Ханон. Но при опита да освободи Утика от обсадата той претърпял съкрушително поражение.
Тогава Сенатът си спомнил за Хамилкар. Той успял да разкъса обсадата на Утика. Привлякъл на своя страна един от нумидийските царе, който изпратил 2 хиляди души кавалерия. С всичките си сили Хамилкар внезапно нападнал двама от вождовете на бунтовниците – Автарит и Спендий, като ги разгромил. Картагенците пленили 4 хиляди души. Хамилкар бил не само добър военачалник, но притежавал и дипломатически учения. Той се отнесъл към пленниците изключително меко за онези времена: приел на служба желаещите, а останалите пуснал, като ги предупредил, че ако отново бъдат заловени с оръжие в ръка, ще бъдат наказани сурово.
Тази политиката уплашила лидерите на бунтовниците. Хискон и другите картагенски заложници били измъчвани жестоко и убити. Сега вече борбата приела ожесточен характер. Двете страни били безмилостни, никой не вземал пленници, а ги убивали на място, мнозина били подложени на страшни мъчения.
Противниците на Хамилкар в Сената назначили още един командващ – Ханон. Това било фатално. Двамата затънали в кавги помежду си, а в това време метежът се разраствал. Уж верните градове Хипон и Утика преминали на страната на бунтовниците.
Картаген отново бил отрязан. Доставката до храни била прекъсната и в града започнал глад. Сенатът се паникьосал сериозно и отзовал Ханон.
Хамилкар вече бил с развързани ръце. Той преминал към партизанска война, започнал да опустошава тила на врага. Успял да обкръжи 50-хилядна бунтовническа армия в неудобна за нея местност, насипал валове и изкопал ровове. Сред бунтовниците започнал страшен глад, имало случаи на човекоядство. Тогава главатарите им помолили за мир. Хамилкар се съгласил, а когато дошли 10 пратеници начело с двамата вождове Спендий и Автарит, заповядал да ги оковат. Бунтовниците останали без лидери. Хамилкар насочил срещу тях слоновете, които смачкали над 40 хиляди души,.
Сетне повел армията си към Тунет, където бил главатарят Матос с другата част от метежниците. Пред стените на Тунет картагенците разпънали на кръстове Автарит, Спендий и другите пленени главатари.
Но един от военачалниците на Хамилкар допуснал грешка и се оказал неподготвен, когато обсадените направили контраатака. Военачалникът бил пленен и разпънат на кръста, на който умрял Спендий. 30 знатни картагенци били зверски убити под трупа му. Хамилкар бил принуден да снеме обсадата на Тунет.
Цял Картаген се обединил, всички граждани, способни да носят оръжие, били свикани в армията. Дори злият враг – Рим, позволил на картагенците да набират наемници в Италия. Настъпил прелом. В решителната битка бунтовниците били разгромени, а вождът им Матос – пленен. Картагенците отразнували победата над метежа, който продължил от 241 до 238 г. пр. Хр. Матос и сподвижниците му били подложени на свирепи мъчения и екзекутирани.
Този бунт научил картагенците на много неща. Хамилкар много пъти разказвал за него на своя син – Ханибал. Бъдещият велик пълководец запомнил уроците на баща си; винаги плащал щедро на наемниците и ги дарявал с подаръци.
Така знаел, че те никога няма да се разбунтуват. Пък и защо да се бунтуват, щом имат толкова щедър военачалник?
