авг. 15, 2011
4516 Views

Бягство от Алкатраз

Автор:

  Официално, не съществуват данни за успешно бягство от известния калифорнийски затвор Алкатраз. Известен още като “Скалата”, Алкатраз се намира на малък остров, на 2.4 км. от бреговете на Сан Франциско. Заобграден e от океан и разстоянието до брега е невъзможно за преплуване. Алкатраз е затворът, от който на теория е невъзможно да избягаш. Между 1934 и 1963 година, когато затворът все още функционирал, са описани само 14 опита за бягство, като повечето от бегълците били залавяни или застрелвани от охраната.

Алкатраз е крепост и ужас за всеки затворник.

През 1962г. се появява първото и единствено изключение. Трима затворника решават да променят историята на затвора. Франк Лий Морис, Кларънс и Джон Aнглин прекарват месеци обмисляйки сложен план за бягство от крепостта като прекосят залива на Сан Франциско с импровизиран сал. В нощта на 11 Юни 1962г., когато лампите изгасват, триото решава, че времето е дошло и слагат начало на своето бягство. След този ден те никога не били видени отново.

Мозъкът на операцията бил Морис. Той прекарал детството си в различни сиропиталища, а тийнейджърските си години – от другата страна на закона. Високо интелигентен, Морис демонстрирал показно как се бяга от затвора. Той често се измъквал от затворите, в които бил вкарван. Това докарало много главоболия на федералните и те решили да сложат край на тази сага, като го изпратят в Алкатраз.

Франк Морис, Джон Англин и Кларънс Англин се превръщат в легенда.

На 20 Януари 1960г, 33-годишният Морис е изпратен на “Скалата”. Там той установява връзка със старите си приятели от федералния затвор в Атланта, братята Кларънс и Джон Aнглин. Те постъпили в Алкатраз, след като били арестувани за серия от сериозни кражби и банков обир. Подобно на Морис, братята имали известен опит с бягствата от затвора.

Въпреки че Морис започнал да търси потенциален начин да избяга веднага след пристигането си, отнело близо 2 години преди той и братята Aнглин да обединят усилията си и да осъществят плана си. Към групата им се присъединил още един затворник, Алън Уест, който познавал Джон Aнглин от затвора във Флорида. Килиите на четиримата затворници били разположени една до друга, което улеснило плановете им.

Планът за бягство се състоял от няколко части. Подготовката включвала мъжете да направят изкуствени глави от хартия използвайки материали намерени в затвора, включително и истинска коса, събрана при посещенията им при бръснаря. Мъжете работели по моделите по двойки: докато единият работил, другият гледал за охраната. Идеята била при вечерната проверка пазачите да видят изкуствените глави и да предположат, че всичко е наред, докато бегълците копаят дупките през стената.

Коридорът, използван от бегълците.

Пътят към свободата трябвало да бъде рядко използвани коридори, които минавали точно зад стените на техните клетки. Затворниците започнали да дълбаят стената, което било сравнително лесна задача, имайки предвид, че от влагата бетонът се рушал много лесно. Те използвали хитро направени подръчни средства като длето от лъжица, подсилена с монета и откраднат мотор от прахосмукачка. Затворниците работели по дупките само в определен час от деня, когато в затвора се пускало музика. Така не привличали внимание.

Следващото предизвикателство бил капакът на вентилационната шахта. Трябвало да измислят начин, по който да прикрият липсата му. От затвора сякаш само улеснявали всичко, тъй като им разрешавали да рисуват и им осигурявали необходимите материали. От тях триото прави изкуствена стена от картон, а вместо капак, за шахтата използвали импровизирана решетка, направена от стойките за сапун.

Една от изкуствените глави и фалшивата решетка.

 
Да напуснат острова с плуване щяло да бъде самоубийство, така че затворниците се нуждаели от сал, за да достигнат до брега. Те измислили как да направят импровизиран сал, състоящ се от 50 затворнически гумени дъждобрана – някои откраднати, други дарени. В краен вид салът бил широк 1,8 метра и дълъг 4,2 метра. За да увеличат шансовете си, мъжете си направили и пояси и гребла от шперплат.

Всичко това отнело на затворниците няколко месеца. На 11 Юни 1962г., веднага след като изгасили лампите в 9:30ч., Морис решил, че групата е готова да осъществи планираното бягство. Той и братята взели изкуствените глави и ги поставили в леглата, взели сала и останалите принадлежности, както и някой лични вещи и напуснали килиите си за последен път.

Тримата се качват на сала и повече никой не ги е видял.

Алън Уест не се присъединил към тях. Някои казват, че не бил изкопал достатъчно голяма дупка, други твърдят, че подсилил фалшивата стена прекалено добре и се запечатал вътре. Независимо от това другите трима тръгнали без него. Изкачили няколко тръби, стигнали до покрива на затвора, хвърлили сала и принадлежностите към него от 9 метра височина, след което се спуснали по водосточната тръба. Надули сала и някъде около 22:00 часа вечерта те се качили и започнали да гребат. От тогава никой не ги е виждал.

На следващата сутрин пазачите установили липсата им и алармирали ФБР. След като разбрали, че Алън Уест е бил съучастник в плана, агентите на ФБР го притиснали за информация. Според неговите думи, планът бил да гребат до остров Ейнджъл, след това да плуват до крайбрежието на прохода Ракун близо до северния край на моста Голдън Гейт. От там възнамерявали да откраднат кола, да намерят магазин за дрехи и да го оберат, а от там всеки да тръгне по пътя си.

Мащабите на разследването били огромни, но въпреки това от Морис и братята Aнглин нямало и следа. Нито имало кражби на коли или обири на магазин за дрехи, нито бегълците са имали роднини или познати в Сан Франциско, които да им помогнат да се покрият.

Известно време след това части от сала и някои от личните вещи на затворниците били намерени на брега на остров Ейнджъл. Те били внимателно обвити, за да се предпазят от водата, което навело разследващите до мисълта, че мъжете са се удавили, след като едва ли са изоставили вещите си просто така. Също така след известно време бил намерен труп на човек в затворническа униформа в морето. Властите подозирали, че това е тялото на един от тримата затворници, но поради дългия престой в морето то се било разложило и било невъзможно за разпознаване.

Открити са част от вещите на бегълците. Дали са се удавили при опита си за бягство?

Официално тримата са обявени за изчезнали и навярно удавили се. ”Red & White Fleet”, компанията която отговаря за доставките до “Скалата” и до днес, е предложила един милион долара награда за залавянето на тримата затворници. Въпреки всичко, няма доказателства, че бегълците са оцелели.

Тъй като нуждите за нормално функциониране на затвора били далеч по-скъпи от на другите затвори (близо 10 долара на затворник, когато дневната ставка на затворник от Атланта била 3 долара) и поради половин вековното полагане на солена вода, която силно ерозирала сградата, се наложило преустановяване на работата на затвора. На 21 Март 1963г. с решение на министъра на правосъдието Робърт Ф. Кенеди, затворът Алкатраз е официално затворен. До днес той е известна туристическа атракция.

През 1979г. излиза и филм за бягството с Клинт Истууд в ролята на Франк Морис.

Автор: Кирил Вълчев

Категория:
Мистерии

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title