Вера Ренци, наричана Черната вдовица, е румънска серийна убийца, за която се твърди, че е отровила с арсен 35 души, включително двамата си съпрузи, многобройни любовници и сина си през 20-те години на миналия век. Най-ранната информация, публикувана от Ото Толиш в Съединените щати, е през май 1925 г.
Ренци е родена в Букурещ през 1903 г. Майка й умира, когато е на 13 години, и тя се премества с баща си в Нагибецкерек, днес Зренянин, Сърбия, където посещава интернат. На петнадесетгодишна възраст тя става все по-неуправляема и често бяга от дома с различни любовници, много от които са значително по-възрастни от нея. Приятели от ранното ѝ детство казват, че Ренци изпитвала почти патологично желание за постоянно внимание от страна на мъжете и притежавала силно ревнив и подозрителен характер. Съществуват официални документи, които свидетелстват, че тя е напуснала Румъния с родителите си през 1916 г., точно преди Румъния да влезе в Първата световна война, така че тя напуска Румъния на 13-годишна възраст. Умира през 1939 г. , няколко месеца преди началото на Втората световна война, в психиатрична клиника в Сърбия.
Малко преди да навърши двадесет години, първият й брак е с богат австрийски банкер на име Карл Шик, много години по-възрастен от нея. Те имали син на име Лоренцо. Оставайки всеки ден вкъщи, докато по-възрастният й съпруг ходел на работа, тя започва да подозира, че той й изневерява. Една вечер, в изблик на ревност, Ренци сипала арсен във виното на вечеря. След като отровила съпруга си, започнала да се оплаква на семейството, приятелите и съседите, че той я изоставил, нея и сина им. След приблизително една година „траур“, тя заявила, че е чула вест за смъртта на нейния избягал съпруг при автомобилна катастрофа.
Малко след като споделила, че е чула новината за „автомобилната катастрофа“ на първия си съпруг, Ренци се омъжила повторно, този път за мъж по-близък до нейната възраст. Връзката обаче била бурна и Ренци отново започнали да я измъчват подозрения, че новият й съпруг е замесен в извънбрачни връзки. Само след месеци брак мъжът ѝ изчезва, а след това Ренци казва на приятелите и семейството си, че я е изоставил. След изминалата година тя твърди, че е получила писмо от съпруга си, в което споделя намеренията си да я остави завинаги. Това бил последният й брак.
Въпреки че Ренци не се омъжва повторно, тя изживява през следващите няколко години редица афери, някои тайно с омъжени мъже, а други открито. Мъжете произхождали от различни среди и социални позиции. Всички изчезвали в рамките на месеци, седмици и в някои случаи дори дни след романтична връзка с нея. Когато влиза в афера с мъже, с които открито има връзка, тя неизменно измисляла истории, че те са „неверни“ и са я „изоставили“.
След като една вечер съпругата на един от любовниците на Ренци го последвала до резиденцията на Ренци и впоследствие мъжът никога не се върнал у дома, полицията била извикана да разследва изчезването му. Оплакването на младата съпруга от града, че съпругът й, известен банкер, е изчезнал след посещение на мадам Ренци, спряла серията убийства на мъже. Слуховете за странно изчезнали мъже били актуални от известно време, но много хора се страхували да предприемат действия срещу богатата и известна вдовица, която сякаш имала загадъчно очарование върху всички, които влизали в контакт с нея. Почти всички изчезнали мъже били от далечни места и нямало връзка, която да проследи тяхното изчезване. Полицията се задействала. Съзнавайки, че репутацията на града е заложена на карта, полицията действала с голяма енергия. Преди мадам Ренци да разбере за обвиненията срещу нея, те заобиколили замъка и нахлули в мазето. За да стигнат там, трябвало да минат през дълги сводести каменни коридори и взломили три железни врати. Служителка се противопоставила яростно на влизането им и те били длъжни да й сложат белезници. Когато най-сетне стигнали до огромната, сводеста изба, под светлината на електрическите им фенери се разкрила удивителна гледка. В мазето били подредени не по-малко от тридесет и пет цинкови ковчега, всеки от които носел името и възрастта на обитателя си. Всички те били на мъже. Всеки от ковчезите съдържал мъжки труп в различен етап на разлагане.
Полицията веднага арестувала мадам Ренци, която била намерена в луксозния си будоар. Тя била арестувана пред разследващ магистрат по обвинение, че е причинила смъртта на Лео Пачич, банкерът и други лица.
Ренци е арестувана и отведена в ареста. Отначало тя смело отричала вината си и протестирала с възмущение срещу ареста. После признала, че е отровила 32-тa мъже с арсен, когато е подозирала, че са й били неверни или когато е вярвала, че интересът към нея намалявал. Освен това тя признала пред полицията, че понякога обичала да седи в креслото си сред ковчезите, заобиколена от всичките си бивши ухажори.
Ренци признала също, че е убила двамата си съпрузи и сина си Лоренцо. Тя казала на полицията, че един ден, когато синът й дошъл да я посети, той случайно е открил ковчезите в нейната винарска изба и я заплашил, че ще я изнудва, а тя впоследствие го е отровила и е изхвърлила тялото му.
Полицията се заела със случая, търпеливо разследвайки всяко действие от живота й в продължение на години и скоро намерили достатъчно доказателства за нейната вина. Всеки мъж, чието име се появило на ковчезите й, бил проследен до къщата й. От този момент появата му във външния свят преставала.
В тайно отделение зад стената на нейния будоар бил намерен достатъчно арсен, за да убие стотина мъже. Тази отрова била много разпространена в Югославия, като се намирала в комбинация с метали в няколко мини там.
Мадам Ренци очевидно била използвала тази отрова за почти всички свои жертви. Тя им я давала в избрани вина, с които ги примамвала, за да ги унищожи. Тя ги хранела с уникални ястия на възхитителните вечери, които им сервирала. Както повечето хора знаят, арсенът може да се дава във внимателно премерени количества, така че да причини смърт толкова бавно, колкото е нужно. Даден по този начин, той не предизвиква веднага фатална реакция, а кара жертвите му да се чувстват необичайно добре.
Жертвите ѝ имали странен край. Привлечени от красива и очарователна жена, забавлявани с банкети и вина, коварно отровени, те били като омагьосани. Понякога, очевидно, те са знаели, че ги очаква смърт, но, подобно на рицарите във Венусберг, те са били безсилни да избягат.
Тя била обвинена за 35 убийства и осъдена на доживотен затвор, където впоследствие починала. Някои предполагат, че историята на Ренци може да е вдъхновила пиесата на Джоузеф Кеселринг „Арсен и стара дантела“, но това не е вярно.
През 2005 г. трисерийната поредица „Смъртоносните жени“ на Discovery Channel разказа историята на Ренци, илюстрирана чрез възстановки и коментари от агенти на ФБР и криминалния профайлър Кандис Делонг и съдебен патолог. Ренци е включена в първия епизод на поредицата, озаглавен „Мания“, където се казва, че е убила жертвите си през „30-те години в Букурещ, Румъния“. Що се отнася до нейната мотивация, казва се, че „съвременният анализ предполага, че тя просто е търсила любов“.
Автор: Десислава Михалева
