Още

    Обсадата на Псков

    По време на Ливонската война (1558-1583) кралят на Полша Стефан Батори решил да тръгне на поход в 1581 г., като се надявал не само да задържи областта Ливония за себе си, но и да завладее колкото се може повече руски земи. На пътя му стояла обаче преграда – могъщата крепост на руския град Псков.

    Макар някои свръхтежки оръдия да били откарани от Псков за целите на войните на Иван Грозни (1530-1584), градът все още притежавал отлична артилерия. Особено много били оръдията с малък калибър, които обаче били доста далекобойни и поразявали врага извън обсега не само на аркебузи и мускети, но дори извън обхвата на вражеската артилерия. Когато войниците на Стефан Батори започнали копаят траншеи към стените на Псков, почувствали действието им.

    Обсада на Псков от Стефан Батори, художник: от Карл Брюлов. Уикипедия

    За първа атака бил избран участък между крепостните кули „Покровская“ и „Свинорская“. Те защитавали една от най-дългите фортификационни системи в Русия и в цяла Европа.

    Веднага щом руският воевода Иван Шуйский, който командвал отбраната, разбрал къде ще бъде нанесен главният удар, концентрирал възможно най-много оръдия в двете кули, обстрелвайки поляците и унгарците, докато те копаели окопи. Стрелбата не спирала дори през нощта, а за по-добро осветяване на нападателите използвали факли и дори специална дървена кула. Независимо от това, поляците успели докарат три батареи, с които да обстрелват външните стени – Околния град.

    На 17 и 18 септември оръдията на Батори пробили стената между кулите. Вечерта на 18 септември, след кратко разузнаване, кралят подал сигнал за започване на щурм, който трябвало да реши съдбата на обсадения град.

    Въпреки отличната организация на похода, на Батори липсвали провизии и особено барут за 20-те обсадни оръдия, което обяснява ограниченото използване на полска артилерия по време на обсадата. Освен това, макар внушителната армия на Батори да имала огромно числено превъзходство над защитниците, било необходимо тя да се снабдява и изхранва, както и да се плащат редовно заплати – иначе наемниците отказвали да се бият.

    Кралят решил да използва количественото си превъзходство в жива сила, както и да намали такъв негативен фактор като липсата на барут. Затова наредил да се предприеме генерален щурм и градът да бъде превзет „от раз“.

    Характерно за полско-литовската армия било делението на различни части и отряди: по време на нападението унгарските (по-точно унгарско-германските) и полските колони атакували Покровската и Свинорската кули успоредно, а не заедно. Първоначално нападателите имали успех. Те превзели двете кули, но в това време защитниците вече били започнали да изграждат дървено-земен вал зад каменните стени. Преди началото на щурма той не бил завършен, но с негова помощ атаката била отблъсната.

    Сражението бушувало няколко часа. В даден момент защитниците дори се поколебали, някои даже хукнали да бягат. Само намесата на воеводата Шуйский, който лично насърчавал бойците, както и на псковското духовенство – някои от монасите дори се сражавали с оръжие в ръка, позволила положението да бъде овладяно. Добре насочен оръдеен изстрел разрушил горния етаж на Свинорската кула и поляците били отблъснати от укреплението.

    Неуспешното нападение създало мрачно настроение сред армията на Батори. Кралят се опитвал да запази присъствие на духа, но полската шляхта и командирите на наемниците изпаднали в униние. Германците отказали да се бият без авансово плащане. А с настъпването на студеното време проблемът със снабдяването на армията с дрехи и провизии се задълбочил.

    Като се възползвали от своето артилерийско превъзходство, обсадените нанасяли щети на силите на Батори, нападали фуражирите, атакували отделни постове и окопи. В борбата срещу поляците се присъединили гарнизоните на близките по-малки крепости, които извършвали смели набези и предотвратявали транспортирането на храни и боеприпаси до основните сили на врага.

    Полският крал решил да заложи на подкопно-взривни работи: едновременно били прокопани няколко тунела към стените. Защитниците успели да открият и срутят два от тях, които, за съжаление, били фалшиви. Ако тунелите стигнели до стените и бъдели заложени взривове, поляците имали шанс да влязат в града. Но изкопите опрели в скала и идеята била изоставена.

    Неуспехът при първото нападение на Псков разкрил слабите места в планирането и организацията на армията на Батори. Неуспехът с минирането се повторил при нападението срещу Псковско-Печерския манастир – не само духовен център, но и важно звено в отбраната. Германските наемници и половината от цялата артилерия били изпратени да превземат манастира, но и двете предприети атаки били неуспешни. Нападателите се завърнали с увесени носове при основните сили.

    Лесно е да си представим унинието на войниците, обсаждащи крепостта. Ситуацията се влошавала, защото бранителите не спирали своите вилазки* – а в самия в Псков се промъквали руски подкрепления. Например, воеводата Мясоедов довел отряд от 400 души. Това затвърдило решимостта на защитниците да се бият докрай. Последната капка в горчивата чаша на Батори бил неуспешният опит на унгарците да подкопаят стените на града откъм река Великая, където укрепленията били по-слаби. Но защитниците отново започнали да издигат землен вал зад атакувания участък от стената. И тъй като каруците с барут все още не можели да стигнат до полския лагер, оставала надежда, че Псков сам ще падне заради липсата на храна и провизии. Поляците обаче нямали достатъчно време – армията на Стефан Батори се разкапвала буквално пред очите му.

    Той оставил под града великия коронен хетман Ян Замойски, който трябвало да продължи обсадата с полските сили, а сам заминал заедно с германските наемници и унгарците.

    Обсадата на Псков продължила до 15 януари 1582 г. Тогава било подписано Ям-Заполското примирие, което прекратило войната между Русия и Реч Посполита, както и обсадата на героичния град.

     

    *Вилазка – военен термин, който се отнася за внезапна атака от защитниците на обсаден укрепен пункт (крепост) срещу обсаждащите.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови