Червеният болшевишки терор след октомврийския преврат в Русия се стоварил най-свирепо срещу казаците. Ето цитат из директивата на Организационното бюро на Централния комитет на РКП (болшевики) от 24 януари 1919 г.:
„Необходимо е да се признае като единствено правилна най-безмилостната борба срещу всички върхове на казачеството чрез тяхното пълно унищожение. Никакъв компромис, никаква половинчатост не са приемливи“.
А да не би някой милостив да се престори на неразбрал: „1. Провеждане на масов терор срещу богатите казаци, като бъдат унищожени без изключение“.
И в същото време, провеждайки политика на пълно унищожаване на коренното население на казашките земи, другарите трябва да помнят, че: „Тук е необходим голям такт, най-голяма предпазливост и заблуждаване на казаците: не трябва да забравяме за минута, че имаме работа с войнствен народ, сред който всяко село е въоръжен лагер, всяка махала – крепост“.
Така пише на Ленин видният теоретик на геноцида на казаците, един субект с чисто руското име Йосиф Райнголд (явно съвсем справедливо разстрелян през 1936 г.).
По-нататък: „2. Да се конфискува зърното и всички излишъци да се изсипват в посочените пунктове; това се отнася както за хляба, така и за всички други селскостопански продукти“.
Тоест, който не е довършен – да умре от глад. Към горното болшевикът с чисто руско име А. Френкел предложил да се добави: „.. експроприация на казаците и тяхното изселване дълбоко в територията на Русия, като на тяхно място се заселят имигранти“.
Следващите указания са: „3. Да се вземат всички мерки за подпомагане на преселените мигранти, организирайки преселването им, където е възможно. 4. Да се изравнят мигрантите и казаците по собственост и във всички останали отношения“. 5. Да се проведе пълно разоръжаване, като се разстреля всеки, който има оръжие след крайния срок. 6. Да се дават оръжия само на надеждни елементи от мигрантите. 7. Да се оставят въоръжени отряди в казашките села, докато се установи пълен ред“.
По време на изселването на хората по река Терек (прочутите терски казаци) от селата Калиновская, Ермоловская, Самашкинска, Романовская, Михайловская, Асиновска, „червените планинци“-мигранти – главно чеченци и ингуши, изколват 35 хиляди обезоръжени хора. Предимно жени, старци и деца. А самите „червени планинци“, естествено, се заселват в празните села. В тях живеят спокойно до ден-днешен.
Насоките са „творчески допълнени“ от различни местни разпоредби. Февруарската директива на самото Донбюро (Донско бюро), където действа изтъкнатият борец за „човешки права“ Й. Райнголд , е по канибалски откровена. Тя предписва:
– а) физическо унищожение на най-малко 100 хиляди казаци, способни да носят оръжие, т.е. на възраст от 18 до 50 години;
– б) физическо унищожение на така наречените „върхушки“ на селата (атамани, съдии, учители, свещеници), дори ако те не участват в контрареволюционни действия;
– в) изселване на значителна част от казашките семейства извън района на Дон;
– г) преселване на селяни от бедни северни провинции в ликвидираните села“.
Щафетата на червения Тих Дон била поета от червения Урал: „Да се постави на дневен ред политиката на репресии спрямо казаците, политика на червен терор. С казаците като обособена група от населението трябва да бъде свършено“.
На 8 април 1919 г. е публикувана друга директива на неуморимото Донбюро: „Неотложната задача е пълното, бързо и решително унищожаване на казаците като икономическа група, разрушаването на нейните икономически основи, физическото унищожаване на казашките чиновници и офицери, въобще всички върхушки на казаците, разпръскването и неутрализирането на редовите казаци“.
Членът на Революционния военен съвет на 8-ма армия със също типичното руско име Йона Емануилович Якир (разстрелян през 1937 г.) нарежда:
„Мерките включват пълно унищожаване на всички, които са вдигнали оръжия, разстрел на място всички, които имат оръжие, и дори процентното унищожаване на мъжкото население“.
Именно затова днешният руски историк Дмитрий Галковски пише: „Коя беше най-щастливата година през последните сто години в руската история? Страшно е да го кажа – но 1937 г. Именно 1937-ма е годината на положителната повратна точка в руската история. 1937 е годината на ликвидирането на „революционното поколение“. Ако се използва популярният библейски образ, „свинете паднали в пропастта“.
До края на 1920 г. остатъците от белогвардейската Кубанска армия (предимно обикновени казаци) сложили оръжие. Решили били да се откажат от войната. Е, отказали ги. От 1 септември до 20 септември 1920 г. 9-та червена армия извършва следните умиротворяващи действия според съответния доклад: „Село Кабардинская е обстреляно с оръдия. Изгарят 8 къщи. Село Чамликская – 23 души са разстреляни … Село Лабинская – 43 души … Село Псебайская – 48 души … Село Ханская – 100 души разстреляни, имуществото им конфискувано, а семействата на бандитите изпратени дълбоко навътре в Русия“.
На този, радващ с революционната си безкомпромисност доклад, щабът на 9-та армия слага резолюция: „Желателно е да се извършват най-сурови репресии и всеобщ терор.“ Очевидно предишните действия се струват на щаба нещо като парти в детска градина.
Върху резолюцията има ръкописна бележка: „Изпълнено“. Само с един поход от селата на Кубан са откарани на север и разстреляни 6 (шест!) хиляди кубански офицери и военни служители“. Когато четем тези документи, става ясно от кого са взели пример организаторите на Холокоста.
В резултат само на Дон, само през 1919-1920 г. са унищожени поне 1 милион души цивилни. Към 1926 г. на „тихия Дон“ остават по-малко от 45% от казашкото население. В Кубан и в другите казашки региони – под 25%. А в Урал не останали живи дори 10%. Като цяло в бившата Руска империя били избити над 10 милиона души предимно етнически руснаци.
И това без използването на специални технически средства. Просто и обикновено. Както по-късно в Кампучия и Руанда.
–
