Още от Ранното Средновековие до края на ХІХ век армиите на бойното поле се различавали по цвета на униформите си. Това се налагало не просто по дизайнерско-естетически събражения, а повече по чисто практическа необходимост – в целия този исторически период сраженията се водели на едно бойно поле, върху което войските трябвало да бъдат управлявани. За да бъдат управлявани, трябвало пълководците да ги различават. Това ставало най-лесно чрез цвета на униформите.
Постепенно през ХVІІІ век се достигнало до следната неофициално обявена традиция: всяка армия има свой собствен преобладаващ цвят. Англичаните били толкова известни с цвета на своите униформи, че войниците им направо били наричани „червените куртки“. Французите се спрели на синьо-бялото съчетание с червени елементи. Австрийците обличали войниците си целите в бяло. В руската армия преобладавал зеленият цвят.
Но в края на ХІХ-ти и началото на ХХ век на бойното поле се появили картечниците. С появата на това ново оръжие станало ясно, че войниците трябва не да изпъкват на бойното поле, а точно обратното – да се скрият от смъртоносния дъжд от куршуми. И, естествено, трябвало да се помисли за нови цветове на униформите, които да направят бойците трудно забележими в различна природна среда: лете и зиме, сред окопната кал, върху пясък, в гори, шубраки и треви. Зеленият цвят се наложил като основен, но униформите станали също сиви, кафяви, бежови. Все пак това било недостатъчно, за да маскира боеца. Тогава станало ясно, че са необходими камуфлажни (маскировъчни) бойни дрехи.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
