Дахомейските амазонки са уникално явление в световната история, тъй като това е единственото документирано женско военно подразделение. Тази група жени „терминатори“, които живеели на юг от Сахара и ужасявали европейските колонизатори, били наричани от чужденците дахомейските амазонки. Самите те се наричали N’Nonmiton, което означава „нашите майки“.
Драхомейските амазонки се считат за елитни войски в Кралство Дахомей – съвременна Република Бенин. N’Nonmiton защитавали своя крал по време на най-кървавите битки и били недосегаеми. А за техен специален „трик“ се считало обезглавяването на жертвите.
Амазоните изобщо не са митични персонажи. Последната оцеляла дахомейска Амазонка починала през 1979 г., на 100-годишна възраст. Тази жена, наречена Нави, изследователите намерили в отдалечено село. През XIX век в корпуса на Амазонките служили 6000 жени-войни (в армията имало общо 25 000 войници, т.е. амазонките съставлявали около една трета от дахомейската армия).
Историята им започва през XVII век. Учените предполагат, че първоначално амазонският корпус е бил формиран за лов на слонове. Жените, обаче, успяват да впечатлят краля на Дахомей със своите умения дотолкова, че той поискал да ги използва като свои бодигардове. Друга теория предполага, че тъй като жените били единствените хора, оставащи в царския дворец след падане на нощта, не е изненадващо, че именно телохранителите на краля били жени.
В N’Nonmiton избирали най-силните, най-здравите и смели жени. След това те преминавали през процес на задълбочена подготовка, по време на която се превръщали в истински бойни машини за убийства, от които се страхували в цяла Африка повече от два века.
Амазонките били въоръжени с холандски мускети и мачете. В началото на 19 век техният корпус се превръща в пълноценна военна единица, напълно лоялна към своя крал. В N’Nonmiton момичетата били вербувани и им давали оръжие, още щом навършат осем години. Някои жени от обществото ставали войници доброволно, докато други били давани на телохранителите от съпрузите си, тъй като не можели да ги контролират.
От самото начало амазонките били научени да бъдат силни, бързи, безмилостни и способни да издържат на голяма болка. Упражненията, които наподобявали гимнастика, включвали прескоци през стени, покрити с бодливи клони от акация. В подготовката били включени и експедиции до джунглата без оборудване, с едно мачете, които продължавали 10 дни. Не е изненадващо, че в битка дахомейските амазонки се биели до смърт … чуждата или тяхната собствена.
На жените N’Nonmiton не било позволено да се женят или да имат деца, докато служат като войници. Освен това се смятало, че те са официално омъжени за краля, но дори и кралят не смеел да наруши обета си за целомъдрие. Все пак, ако амазонка докосне някой друг мъж, а не царя, то това означавало за него сигурна смърт.
През пролетта на 1863 г. британският изследовател Ричард Бъртън пристигнал в Западна Африка, за да установи британска мисия на крайбрежието на Дахомей, както и да се опита да сключи мир с дахомеите.
Дахомеите били воюваща нация, която активно използвала роби – в такива се превръщали пленените врагове. Но най-вече Бъртън бил поразен от елитните дагомейски войни: „Тези жени имаха толкова добре развит скелет и мускули, че само по наличието на гърди беше възможно да се определи техния пол“.
Основните оръжия били холандски пушки, а дахомейските амазонки използвали мачетето за обезглавяване и разчленяване на жертвите си. Сред дахомеите тогава било обичайно да се връщат у дома с главите и гениталиите на своите противници.
Въпреки бруталната подготовка, за много жени това било шанс да избегнат скучния живот, на който били обречени в дахомейското общество. При приемането в N’Nonmiton, жените получавали възможност да се изкачат по социалната стълбица на местното общество, да заемат командни постове и да имат влияние. Те дори можели да забогатеят, но това рядко се случвало.
Стенли Алперн, автор на единствения пълен трактат на английски език, посветен на изучаването на Амазонките, пише: „Когато амазонките напускаха двореца, роб с камбана винаги вървеше пред тях. Звънът на камбаната казваше на всеки мъж, че трябва да загърби пътя си, да се оттегли на известно разстояние и да погледне на другата страна.“
Дори след като французите с подкрепата на Чуждестранния легион завладяват Дахомей през 1890-те, страхът от амазонките продължавал да господства. Френските войници, които през нощта оставали с жените от Дахоман, често били откривани мъртви на сутринта, с прерязани гърла. Подценяването на дамските противници много често водело до увеличаване на броя на жертвите сред френските нашественици.
До края на Втората франко-дахомейска война французите започват да печелят едва след подкрепата на Чуждестранния легион. Последните сили на краля се предали, повечето амазонки били убити в 23-те битки по време на Втората война. По-късно легионерите писали за „невероятната смелост и дързост“ на амазонките. Те също така твърдели, че на това място живеели най-свирепите жени на земята.
Автор: Десислава Михалева
