В разгара на Втората световна война московските следователи разследват случай, свързан с дейността на пронацистка тайна организация. Членовете на нелегалната група били деца на най-висшия партиен и военен елит на СССР. Докато съветският народ се биел с врага на фронта, те мечтаели да създадат четвъртия райх в страната на победилия социализъм.
Смърт на моста
На 3 юни 1943 г. на Големия Каменен мост в центъра на Москва проехтяват два изстрела. Пристигналите милиционери откриват на местопроизшествието телата на момче и момиче, простреляни в главите. Жертвите са синът на народния комисар по авиацията Алексей Шахурин, 15-годишният Владимир и дъщерята на Константин Умански, служител на Министерството на външната политика на СССР, Надежда. Децата учели в 175-то училище заедно, а към момента на откриването на телата момчето с простреляно слепоочие все още било живо. То умира два дни по-късно, без да е дошло в съзнание.
Разследването на случая било поверено на опитния следовател Лев Шенин. След разпит на съученици станало известно, че Алексей и Надежда се обичали и се срещали. След като проучили обстоятелствата на инцидента, разследващите установили, че Шахурин стрелял след като приятелката му си тръгнала, след което изстрелял куршум в слепоочието си. Остава един въпрос, откъде е взел пистолета? За да изясни това, Шейнин претърсил стаята на убиеца. Там следователите откриват дневника на младежа. Той поразил всички. Ако се вярва на написаното, починалото момче и неговите съученици били част от тайна антисъветска организация „Четвърти райх“.
Училището на елита
В 175-ото училище в Москва учили децата на народни комисари, дипломати, генерали, културни дейци и комунисти от други държави. Потомството на „благородните семейства“ от страната на работниците и селяните, дружели като не допускали сред тях непознати. В дневника на Шахурин пишело, че той и неговите приятели в бъдеще щели да превземат властта в страната и да построят държава по примера на нацистка Германия. Тетрадката изобилствала с цитати от Ницше и Хитлер.
Членовете на групата се наричали фюрери, обещавали да спортуват и да придобият нови знания и умения, с които ще бъдат полезни в бъдеще. Децата на елита щели да завземат властта без кръвопролития. Те планирали да се учат и да се издигат по кариерната стълбица, за да заемат водещи позиции. И след това, отвътре, да реформират СССР. Когато случаят стигнал до толкова сериозен обрат, той бил даден на доверения човек на Берия и следовател от НКГБ Лев Влодзимирски.
Следствие по делото за Четвъртия Райх
Учениците от 175-то училище отново били разпитани, но вече не като свидетели. Тези, чиито имена били записани в дневника, веднага попаднали в следствените затвори. Влодзимирски искал да разбере откъде Шахурин е взел пистолета. Може би децата все още имат оръжие, с което искат да убият Сталин или Молотов. Оказва се, че пистолетът е попаднал в убиеца чрез Вано Микоян – синът на народния комисар Анастас Микоян. По-големите му братя го довели от фронта. Вано казал, че Шахурин просто ще уплаши Надежда Уманская, която отивала с родителите си в Мексико.
Освен Вано и Серго Микоян, строители на четвъртия райх били син на генерал-лейтенант Рафаил Хмелницки – Артем; синът на известния чекист Станислав Реденс – Леонид, чиято майка била сестра на съпругата на Сталин – Анна Алилуева. Сред конспираторите бил Петър Кирпичников, син на началника на отдела за отбранителна промишленост на СССР, Феликс Кирпичников, синът на началника на московските болници Александър Бакулев – Петър, Арман Хамер, племенникът на бизнесмена Арман Хамер, който бил посредник в търговията между СССР и западните страни.
Всички те прекарали шест месеца във вътрешния затвор на НКГБ. Тъй като родителите на арестуваните не са кои да е, обичайните методи на работа под формата на побой и заплахи не били прилагани. Учениците не признали вината си и всички обвинили Шахурин. Те твърдели, че не подкрепят идеята му за Четвъртия райх и той записал всички в организацията без тяхно знание и съгласие. Но тогава защо не са казали за фантазиращия приятел на своите родители или учители? Съучениците твърдели, че тъкмо щели да го направят.
Трудността да бъдат уличени
Ако младите конспиратори са родени в семействата на обикновени работници и селяни, те със сигурност щели да бъдат изпратени в лагер или дори разстреляни. Но тук въпросът е по-сложен. От една страна, това е просто проява на младежки максимализъм, а от друга – тайна нацистка организация. Децата на партийния елит можели да попаднат във всяка народна организация и да извършат опит за покушение над народния лидер Йосиф Висарионович.
Сталин разбирал, че такъв брой репресирани деца на най-висшия елит на държавата ще породи много опасни врагове. Никой няма да прости за децата си. Така че, те трябва да бъдат арестувани заедно с родителите си. През 1943 г. обаче е твърде рано да се говори за победа и подобни действия могат да доведат до вътрешнополитически разпад.
През декември 1943 г. народният комисар на Държавна сигурност Меркулов чете присъдата на учениците в съда. Всички те били изпратени от Москва в отдалечените села на Урал, Сибир и Централна Азия за период от една година. Сред съветския елит след войната историята за Четвъртия райх била възприета като неуспешна свада. Официално психически неуравновесеният Шахурин застрелял Уманская в пристъп на гняв, причинен от заминаването й с родителите ѝ в Мексико.
Автор: Десислава Михалева
