Твърде често личностите на висши административни постове в дадена страна, още повече държавните глави, живеят под постоянна заплаха за живота им. Тяхното убийство може да се планира от политически организации поради борба за власт, от икономически групировки заради засегнати финансови интереси, от единични терористи поради идеологически убеждения или просто от психически неуравновесени хора.
Затова и в специалните служби има особени отдели и департаменти, които се занимават единствено и само с охраната на висшия ешелон на държавната администрация.
Ситуацията по времето на Сталин не правела изключение от това правило. През целия му живот срещу него са извършени доста атентати и опити за убийство – и той очевидно никога не забравял ярките примери на Ленин, срещу когото стреляла Фани Каплан през 1918 г., и на секретаря на Ленинградската партийна организация Сергей Киров, убит в 1935 г. Но неговата служба за сигурност винаги навреме отстранявала всички опасности и елиминирала заплахите.
В един момент на генерал Николай Власик – шефа на охраната на Сталин, хрумнала идея, която той се постарал бързо да приложи на практика. Тя се зародила през 1935 г., когато Сталин решил да посети своята родна Грузия и да види майка си Екатерина Джугашвили. Срещата обаче била кратка. Местните „стари комунисти“, които познавали Сталин от млади години и, както обикновено в такива случаи, не изпитвали никакво страхопочитание към „Вожда на народите“, направили заговор с цел да го убият. Конспирацията им обаче била разкрита и Сталин останал жив. Именно след този случай генерал Власик започнал усилено да търси потенциални двойници на Сталин. Накрая успял.
Подходящ човек бил намерен в град Виница през същата 1935 г. Мъжът работел като счетоводител и водел скромен живот. Името на потенциалния дубльор било Евсей Лубницки.
Той наистина много приличал на Сталин. Но все пак не бил пълно негово копие. Чертите на лицето, поведението и походката били малко по-различни. Ето защо, двойникът бил подготвян цяла година. Над външния му вид дълго работили професионални гримьори. Специалисти-психолози го обучавали как да имитира поведението на Сталин, как да произнася любимите му фрази, да води разговор – въобще, научили го на всичко, което можело да се прекопира.
Около година след началото на подготовката го запознали с истинския Сталин. Евсей направил най-благоприятно впечатление на вожда. Двамата прекарали цяла вечер заедно и Лубницки напълно оправдал очакванията му. Тогава била направена снимка как двамата пият коняк.
Евсей Лубницки се справил отлично с ролята си. Дори и останалите членове на Политбюро на ЦК на ВКП (б) – върховният орган на властта в СССР, не можели да го различат от истинския Сталин. Но скоро им било съобщено, че понякога сред тях е не вождът, а неговият двойник. Затова към Евсей започнали да се отнасят много негативно. Това било напълно разбираемо: кому е приятно да не знае с кого говори?
През 1952 г., когато Сталин вече бил много зле, арестували Лубницки. Двойникът нямал особени илюзии за съдбата си и се приготвил да умре. Обаче, подир смъртта на Сталин следващата година го интернирали в една от средноазиатските републики на СССР и бил строго предупреден никога да не напуска този регион. Там двойникът на Сталин починал в напреднала възраст през 1981 година.
Разбира се, много слухове, версии и хипотези твърдели и настояват, че Сталин имал поне цяла дузина двойници. Но, така или иначе, най-известен сред тях си остава Евсей Лубницки.
