Терминът “синдром на Стокхолм” означава психично състояние, при което човек, който е бил отвлечен или насилван, вместо страх и омраза, изпитва симпатия и съчувствие към агресора. Това се дължи на механизмът на психологическа защита. Самият термин за първи път е използван от криминалиста и психиатър Нилс Бейерът, когато анализирал необичайна ситуация по време на вземането на заложници по време на обир на Kreditbanken.
На 23 август 1973 г. Ян-Ерик Олсон, избягал от затвора, влязъл в сградата на банката, на площад Нормалмсторг в центъра на Стокхолм, възнамерявайки да я ограби, и извикал: „Партито тепърва започва“.
Нападателят взел за заложници три жени – Биргит Лундблад, Кристин Енмарк, Елизабет Олдгрен, както и мъж на име Свен Сефстром. Държал заложниците 131 часа. Той им закачил експлозивни устройства и ги изпратил в трезора на банката. Престъпникът поискал да бъде доведен неговият приятел и съкилийник Кларк Олофсон, три милиона шведски крони, две пушки, бронежилетки, каски и бърза кола. Олсон не бил непознат за подземния свят. “Той вече бил обвинен в насилствени действия, като първия си грабеж извършил на 16 годишна възраст.”
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
