Двубоят „шмайзер“ – „шпагин“

Всеки, който е гледал филми за Втората световна война, несъмнено е виждал на екрана прословутия немски автомат, наричан разговорно „шмайзер“. Всъщност, това е картечният пистолет MP 38/40 – дълбока модификация на автомата VMP1925, създаден през 1925 година от немският оръжейник Хайнрих Фолмер.

Когато нацистка Германия започнала да възстановява армията си за бъдещата война, нейното командване си спомнило за значението на картечните пистолети като многообещаващ вид оръжие в предстоящите бойни действия. Така се появил MP 38/40. Бойното си кръщение картечният пистолет (разликата от автомата е, най-общо казано, че стреля с пистолетни патрони) получил в Испанската гражданска война (1936-39 г.). По-късно той бил модифициран от друг германски оръжейник – Хуго Шмайсер, в чест на когото бил наречен с по-популярното си название.

Въпреки факта, че образът на „шмайзера“ MP 38/40 се е вкоренил дълбоко в масовата култура като почти единственото оръжие на войниците от Вермахта, на практика нещата са доста по-различни.

Основното оръжие на германската армия през Втората световна война била магазинната карабина Mauser 98k. Но, разбира се, на екрана „шмайзерът“ изглежда по-ефектно, затова и по-често го виждаме във филмите – което определено е във вреда на историческата истина. Съотношението между автоматите и пушките в германските войски било приблизително 1 до 10 в полза на пушките. Картечният пистолет бил използван предимно в специални части – диверсионни, десантни, щурмови, както и от екипажите на бойни машини и охранителни отряди.

Преди Втората световна война Червената армия също вече имала свой автомат – ППД (Пистолет-пулемет Дегтярева, картечен пистолет на Дегтярьов), който бил разработен в началото на 1930-те години. Той обаче имал редица недостатъци, които му попречили да стане наистина масово оръжие. Затова през 1940 г. на конструкторите било възложено да разработят картечен пистолет, близък като конструкция до ППД, но в същото време пригоден за серийно производство. Задачата на оръжейниците била да не влошат тактико-техническите данни на оръжието, но в същото време да направят автомата достатъчно евтин и прост за сглобяване. Така на 21 декември 1940 г. се появил легендарният ППШ (пистолет-пулемет Шпагина) – разработен от конструктора Георгий Семьонович Шпагин.

За разлика от „шмайзера“, „шпагинът“ от самото начало претендирал за наистина масово оръжие на сухопътните сили. По-късният опит на съветските подразделения с автоматчици през Великата Отечествена война доказал безспорното предимство на пехотата, напълно въоръжена с автоматични оръжия. До края на войната около 55% от всички бойци на Червената армия били вече с този автомат.

Основният недостатък на „шмайзера“ MP 38/40 били боеприпасът, избран за него. Патронът с калибър 9×19 мм за пистолет Parabellum има, меко казано, съмнителни балистични качества. Куршумът е с ниска начална скорост. Поради голямата площ на челно съпротивление, тя не може да надхвърли 400 м/сек. Това от своя страна се отразява неблагоприятно на ефективната далекобойност.

Вторият важен недостатък на MP 38/40 е ергономиката, която далеч не е най-добрата. Прикладът също добавя лъжица катран в кацата с мед. От една страна, сгъваемият приклад прави оръжието много компактно – което е доста удобно и практично. Но шарнирът на приклада на „шмайзера“ бързо се износва, а това се отразява негативно на точността на стрелбата при прицелен огън.

Освен това, войниците на вермахта направо мразели автомата заради баналната липса на кожух за цевта – след по-продължителна стрелба тя толкова се нагорещява, че просто не е възможно да се държи без ръкавица.

Но, така или иначе, MP 38/40 е добро оръжие, с проста и надеждна конструкция (която по никакъв начин не отстъпва на съветския ППШ). Много недостатъци били „изгладени“ в последващи модификации през военните години. „Шмайзерът“ се използвал в различни страни по света чак до 1970-те години.

По редица характеристики „шпагинът“ печели в сравнение със своя конкурент от Германия. Ефективният обсег на стрелба достига 200 метра срещу 100-120 метра за MP 38/40. Съветският автомат има много по-добра ергономика въпреки, че тежи повече – 5,3 кг срещу 4,8 кг със зареден пълнител, и далеч не е толкова компактен.

По отношение на скорострелността „шпагинът“ също води пред своя „колега“ – 1000 изстрела в минута срещу 600-800 в различните модификации на „шмайзера“. Като капацитет на пълнителя сравнение просто не може да има: 71 патрона за съветския автомат срещу 32 за немския. Освен това, се почиства много по-лесно.

Недостатъците на „шпагина“ са трудна смяна на пълнителя, недостатъчно надежден предпазител и повишен риск от произволен изстрел при падане върху твърда повърхност. Друг недостатък е, че в тъмнина е много лесно да се разпознае „шпагина“ по характерния троен пламък (наподобява звездата на „мерцедес“), който излиза от дулото при стрелба.

Освен това, съветският автомат е много шумен. Боец, който стои встрани от автоматчика на 2-3 метра, като нищо може да получи спукване на тъпанчето.