Франсоа Л‘Олонел е известен френски пират, живял през 17 век. Кариерата му на пират продължава 10 години – от 1660 до смъртта му през 1668. През този период той успява да си създаде страховита репутация, с която е известен и до днес. Л‘Олонел все още се смята за един от най-безмилостните и жесток пирати, живели някога.
Франсоа Л‘Олонел е роден с името Жан-Давид през 1636 година в градчето Ле Сабле Д‘Олон – намиращо се в западна Франция (от където произлиза и прякорът му Л‘Олонел). Не се знае много за ранните години от живота на Франсоа, освен факта, че като младо момче е отведен на остров Испаньола в Карибско море, за да служи като прислужник. Според някои източници той остава там 10 години, но според други, Л‘Олонел успява да избяга три години, след като е отведен на острова.
Независимо каква точно е истината около освобождаването му, след като става отново свободен, Франсоа не се връща във Франция. Той решава да остане на Карибите и се присъединява към буканерите – така наричали пиратите, които нападали кораби в Карибско море през 17 и 18 век. Буканерите били предимно от Франция и Англия и често атакували испанци. Л‘Олонел не правел изключение от правилото. Заедно с други пирати, той ограбвал и убивал испански колонисти сред Карибите. Неговият талант бил забелязан от френския губернатор на Тортуга, който му дава личен кораб. Франсоа Л‘Олонел печели бързо репутация на жесток пират, тъй като безмилостно убивал всеки, който бил на борда на заловените от него кораби.
През 1663 година Франсоа корабокрушира в близост до бреговете на полуостров Юкатан. Макар че той и хората му оцеляват, те имат лошия късмет да срещнат там испански войски. Между тях започва битка и голяма част от хората на Л‘Олонел загиват. Всъщност, според някои истории, той бил единственият оцелял от атаката. Той размазва цялото си лице с кръв и ляга на земята, за да измами испанците, които действително решават, че той е мъртъв и напускат полесражението. Тогава Франсоа се преоблича като испанец, отива в Кампече и от там успява да се върне в Тортуга.
През следващите години Л‘Олонел продължава да тероризира испанците. Той е най-известен с това, че е един от първите пирати, които извършват атаки на сушата. Тази стратегия му помага много пъти, включително и при атаката на венецуелския град Маракайбо. Той е разположен край протока между Венецуелския залив и езерото Маракайбо, като от тази страна бил силно охраняван. Вместо да нападне града от страната на пролива обаче, Франсоа решава да атакува по суша – частта на града, която не била защитена. Благодарение на тази стратегия, пиратите превземат града с изключителна лекота.
При последната си експедиция при 1668 година, Франсоа събира шест кораба и общо 700 мъже, с които да се насочи към Никарагуа. Той обаче обърква посоката и се озовава в Хондураския залив. Пиратите решават да нападнат испанските селища в района и в крайна сметка се отправят към град Сан Педро Сула, който бил разположен в близост до златна мина, собственост на испанците.Там буканерите били нападнати от испански войски и принудени да отстъпят, макар че преди това те успяват да заловят няколко мъже от противниковата войска.
Л‘Олонел разпитва отвлечените за тайни маршрути, водещи до златната мина. Тъй като те отказвали да сътрудничат, той убива един от тях, изваждайки сърцето му пред очите на другите. Ужасени, останалите отговарят на всички негови въпроси.
Когато достига до мястото обаче, Франсоа открива, че съкровището, което е очаквал да намери, не е там. След тези неуспехи много от хората му започват да го изоставят. С останалите от тях, пиратът се насочва отново към Никарагуа, но е заловен от индианско племе, наречено Куна. Франсоа бил разкъсан и изгорен от членовете на племето. С това идва краят на човека, чиято жестокост и безскрупулност, му спечелват прякора „Вършачът на испанците“.
