След като по време на Седемгодишната война (1756-1763) се запознали с пруските егери, създадени от Фридрих Велики в началото на управлението му, някои офицери от руската армия се замислили за създаването на подобни части от „ловци“, които биха могли да изпълняват широк спектър от задачи както на бойното поле, така и по време на поход. Практиката с набиране на доброволци за изпълнение на особено трудни задачи не била нещо ново за руската армия. Освен това, и войниците били заинтересовани тя да се разпространява, защото получавали награди и отпуски при успешни операции. Сега обаче тези „ловци“ придобили специфични функции в сраженията и действали като постоянни отряди, състоящи се от най-точните и издръжливи стрелци.
Първите специални части в руската армия – егерите, се появяват във войските под командването на Пьотр Румянцев-Задунайский – бъдещ фелдмаршал и победител на турците. В полковете на негово подчинение били сформирани отделни военни екипи от егери, които трябвало да се бият в разпръснат строй и да прикриват батальоните от вражески стрелци и кавалеристи.
Егерите на Румянцев получили бойното си кръщение под крепостта Колберг, чиято обсада му била поверена.
На 18 август 1761 г. Румянцев подписва заповед с инструкции „за организацията, въоръжението, оборудването и тактиката“ на два леки батальона, които станали първите руски егери. Събрали общо 1000 такива „командоси“, чиито униформи били максимално олекотени, като шпагите били заменени с щикове. Тези, които имали обемисти гренадирски чанти, получили по-малки мускетарски, но не и някакви специални оръжия – леките, къси и далекобойни пушки „щуцер“ и тъмнозелените „маскировъчни“ униформи доста по-късно станали техни атрибути.
Леките батальони били инструктирани да действат отделно от останалите сили, но така, че да могат да се оттеглят под прикритието на мускетарите. Това изисквало от офицерите на егерите отлични познания за терена и обстановката в театъра на военните действия, способност да се балансира и действа в синхрон с леката кавалерия – хусарите, с цел да изпълняват възложените задачи, но без да излагат хората си на прекомерна опасност.
В инструкциите за егерските части пише: „Да лежат тихо и да пазят мълчание в амбускадите (засадите). Ако видят неприятел в горите, да го атакуват, независимо от неговата сила“. Инструкцията е написана под впечатлението от действията на пруските егери и австрийските „пандури“.
Предупреждението да не се граби местното население за егерите било по-актуално, отколкото за останалите войски. Въпросът бил в това, че по онова време пруските „волни батальони“ вече се били прочули със зверствата си в театъра на военните действия – те се набирали от военнопленници, дезертьори и други престъпници. Това били първите „наказателни батальони“ в Европа. Тези батальони, които се сражавали в разпръснати формации, безчинствали особено в селата и градовете – дори суровите наказания, често срещани в армията на Фридрих, не помагали много срещу тази напаст.
Още през септември 1761 г. новосформираните батальони били изпратени на първата си бойна задача: егерите трябвало да заемат гората и прогонят врага от град Егерхауз, като улеснят руските войски да заемат ключови височини в непосредствена близост до самата крепост Колберг. Така тя била плътно обсадена през есента на 1761 г.
В доклад си до Санкт-Петербург, Румянцев специално споменава създаването на волните батальони „сякаш ловци“ и техния успех по време на битката в Боденхагенската гора на изток от Колберг.
Буквално два дни по-късно леките батальони отново имали специална мисия – по време на атаката срещу крайбрежните редути на прусаците трябвало да заобикалят позициите на противника в блатото и да го атакуват от страната на крепостта, откъдето врагът не очаквал нападение.
Месец след тази атака егерите се споменават сред отбраните войски заедно с гренадирите – истинският елит на пехотата от онова време.
Още десет дни по-късно те участвали във важна операция за предотвратяване на доставките на провизии до крепостта, чието положение ставало все по-трудно. На 16 декември 1761 г. Колберг капитулирал. Докладвайки за битката срещу корпуса на принц Вюртемберг, Румянцев отново споменава леките батальони, единият от които заел важна позиция и повече от 2 часа я отбранявал срещу превъзхождащите го вражески сили. Колберг паднал, за Румянцев кампанията завършила триумфално, а и Седемгодишната война скоро приключила.
Но историята на руските части със специално предназначение – „спецназ“, чиито първи бойци били егерите на Румянцев, тепърва започвала.
–
