След като по време на Седемгодишната война (1756-1763) се запознали с пруските егери, създадени от Фридрих Велики в началото на управлението му, някои офицери от руската армия се замислили за създаването на подобни части от „ловци“, които биха могли да изпълняват широк спектър от задачи както на бойното поле, така и по време на поход. Практиката с набиране на доброволци за изпълнение на особено трудни задачи не била нещо ново за руската армия. Освен това, и войниците били заинтересовани тя да се разпространява, защото получавали награди и отпуски при успешни операции. Сега обаче тези „ловци“ придобили специфични функции в сраженията и действали като постоянни отряди, състоящи се от най-точните и издръжливи стрелци.
Първите специални части в руската армия – егерите, се появяват във войските под командването на Пьотр Румянцев-Задунайский – бъдещ фелдмаршал и победител на турците. В полковете на негово подчинение били сформирани отделни военни екипи от егери, които трябвало да се бият в разпръснат строй и да прикриват батальоните от вражески стрелци и кавалеристи.
Егерите на Румянцев получили бойното си кръщение под крепостта Колберг, чиято обсада му била поверена.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
