Когато днес говорим за откривателски пътешествия и експедиции, най-често имаме предвид Великите географски открития в периода ХV-ХVІІІ в. Tогава европейците разширяват неимоверно кръгозора си и нанасят върху картите почти всички познати днес земи, морета и океани. Но разбира се, това е донякъде несправедливо. Защото преди това и други народи са откривали непознати територии, усвоявали са ги, създавали са с тях оживени икономически, политически и културни връзки. Едно такова пътуване е останало в историята като „експедицията на Хатшепсут“.
Царица Хатшепсут управлявала Египет в периода 1479 – 1458 гг. пр. Хр. Обаче търговските експедиции на египтяните до страната Пунт, известна още като Та-Нечер (Земята на Бога) – разположена на източния бряг на Африка, приблизително в района на днешна Сомалия, започнали доста по-рано, около 1000 години преди епохата на Хатшепсут. Тогава се споменават за пръв път тези земи, откъдето египтяните докарвали ароматни смоли, екзотични животински кожи, изделия от ценна дървесина и други подобни предмети. Но с времето, вследствие на различни политически перипетии, тези връзки били почти изцяло прекъснати.
Статуя на Хатшепсут в Метрополитен музей
След своето възцаряване Хатшепсут си поставила за задача да възстанови миналото величие на Египет, отпреди нашествието и господството на племената на хиксосите, които владеели страната от 1630 до 1523 г. пр. Хр. Една от дейностите за реализиране на това намерение било и възстановяването на предишните търговски връзки със страната Пунт. Около 1482 – 1481 г. пр. Хр. царицата заповядала да бъде изпратена експедиция от 5 големи кораба и 210 моряци под командването на велможата Нехси. Египтяните купили в Пунт дървесина от черно и миртово дърво, различни благовония, черен грим за очи, слонова кост, опитомени маймуни, злато, роби и кожи на екзотични животи. Релефите от храма в Деир ел-Бахри подробно показват детайли от тази кампания – египетските кораби, ландшафта на Пунт с гори от благовонни дървета, екзотични животни и наколни жилища. Също така е изобразена сцената на признаването от страна на владетелите на Пунт (цар Пареху и царица Ати) на формалната власт на Хатшепсут.
Храмът на Хатшепсут в Дейр-ел-Бахри
Съдейки по изображенията и надписите, корабите навлезли от Нил директно в Червено море и по същия начин се завърнали в Тива, което се случило на деветата година от царуването на Хатшепсут. Това означава, че царицата била подготвила добре експедицията, като съединила с плавателен канал източния ръкав на Нил с Червено море. В храма е записана и речта на Хатшепсут след благополучното завръщане на експедицията. Това дава основание да се смята, че самият храм е построен в качеството му на умален своеобразен „модел“ на страната Пунт:
„Аз блестя навеки вечно пред вашите лица по волята на моя баща. Това, което моите предци не знаеха – аз го върша. Аз правя така, че бъдещите поколения да кажат: „Колко е прекрасна онази, заради която е извършено това“. Аз заповядах жертвите на онзи, който ме е заченал (бог Амон), да бъдат великолепни, а помазванията да се увеличат. Във великата с чудесата си страна Пунт корабите бяха натоварени с всякакви прекрасни благовонни, ароматни дървеса от Земята на Бога, купища смирна, абаносово дърво, чиста слонова кост, необработено злато от Азия, дървета шепсет, дървета хесит, тамян, боя за очи, маймуни, ловни кучета, леопардови кожи, роби. Никога не е било докарвано нищо подобно за който и да било цар от стари времена“.
Глава на Хатшепсут (намерена в Луксор), експонат на националния музей в Александрия
Едва ли Хатшепсут е предполагала, че ще остане в историята най-вече с този кратък епизод от своето царуване, който е увековечен във великолепно запазените барелефи и ни дава днес и много добра представа за устройството на египетските кораби от онази епоха.
