Още

    Експедицията на Илайша Кейн, която макар и неуспешна, революционализира проучването на Арктика

    В продължение на десетилетия европейците жадуват да намерят по-кратък път до Азия, който да преминава през Арктика. Те наричат пътя „Северозападен морски път“. През 1845 година британците изпращат известния военноморски командир и изследовател Джон Франклин на север, за да открие пътя. Но след като изминават три години, през които няма вест от Франклин, те изпращат след него хора на спасителна мисия.

    Тази първа експедиция за откриването на Франклин се проваля така, както се провалят и много други след нея – всички завършват със значителна загуба на хора, тъй като корабите попадали в капаните на замръзналия Северен ледовит океан. През 1853 година американците също изпращат своя спасителна експедиция – под ръководството на д-р Илайша Кейн.

    Д-р Илайша Кейн

    Кейн е хирург с дългогодишна практика и когато разбира за мисията, той се заклева да намери Франклин на всяка цена. Корабът „Advance” отплава от Ню Йорк и се насочва към северозападния бряг на Гренландия – последното място, на което се считало, че Франклин е бил, но когато стига до там Кейн бързо разбира защо британските кораби не са успявали досега.

    Океанът бил изпълнен с айсберги, които лесно можели да пробият дупки в корабите. Кейн прекарва следващите няколко седмици сред водите, внимателно насочвайки кораба си около тези препятствия, докато междувременно търси Франклин. На някои места той и екипажът на „Advanced” поставяли спасителни лодки с храна край скалистите брегове, в случай, че някой от изчезналите хора от експедицията на Франклин все още е жив и успее да се добере до тези места.

    Зимата настъпва и ледът сковава повърхността на водите, което прави пътуването с кораб невъзможно. Тогава Кейн решава да закотви кораба и да построи лагер в близост до район, обитаван от инуити. Той очаквал нещо подобно да се случи, затова предварително бил подготвен за търсене на оцелели от експедицията на Франклин по сушата. Кейн бил взел на кораба кучета и с помощта на инуитите започва да ги обучава да дърпат шейни по ледовете.

    С течение на времето на Арктика настъпва безкрайната зимна нощ. Кейн и екипажът му трябвало да издържат месеци в тъмнина и температури, които били от порядъка на -50 градуса по Целзий. Положението се утежнило още повече и поради факта, че хранителните запаси на екипажа му започнали да намаляват.

    Докато Кейн и хората му претърсвали ледовете в търсене на каквато и да е следа от експедицията на Франклин, студът започвал да оказва своето разрушително влияние. Мъжете буквално се сривали върху снега изтощени. Много от тях имали замръзнали крайници, които Кейн трябвало да ампутира.

    Междувременно, след като мъжете не успяват да освободят кораба си от ледовете, те разбират, че ще трябва да го изоставят там и да се върнат по суша. Напредъкът бил бавен, а освен това мъжете на Кейн нямали и достатъчно храна. Благодарение на инуитите обаче, както и на усилията на доктора, само един член от неговия екипаж не успява да се справи с тази трудна задача.

    На 84 ден Кейн и хората му достигат до селището Упернавик, намиращо се на западния бряг на Гренландия – цели 2 години след като напускат Америка. Там те научават, че останките от експедицията на Франклин са открити. Те били попаднали в леден капан и в крайна сметка се поддали на глада. Костите на мъртвите показвали признаци на канибализъм.

    Макар да не открива онова, което търси, Кейн разминава ескпедицията на Франклин със стотици километри. Данните, които записва в бележника си по време на пътуването се оказват безценен ресурс, който по-късно служи за разбиране на условията в Арктика. Използването на кучета и шейни, както и описанията на техниките за оцеляване на инуитите революционализират методите за проучване на района.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови