background img
авг. 8, 2017
94 Views

Експериментът „Малкият Алберт“

Автор:

Джон Бродъс Уотсън е психолог и основоположник на школата на бихевиоризма (бихейвиоризма). Известен е както с твърдението си, че може да превърне 12 здрави бебета, независимо кои, в каквито поиска личности, така и с експеримента „Малкият Алберт“.

Джон Уотсън провежда експеримента заедно със студентката си Роузали Райнер в университета „Джон Хопкингс“. Резултатите са публикувани за първи през във февруарското издание от 1920 година на „Experimental Psychology”.

Целта на Уотсън и Рейнър била да предизвикат фобия в емоционално здраво дете. За експеримента те избират от болницата 9-месечно дете на име Албърт. Уотсън следвал процедурите, които Павлов използвал за експериментите си с кучета. Преди експеримента, на малкия Албърт за първи път са му показани за кратко: бяла мишка, заек, куче, маймуна, маски (с и без косми по тях), памук, вълна, горящи вестници и други. Момчето не дало признаци на страх към нито един от показаните му предмети.

Джон Уотсън и Роузали Райнер

И така, за да бъде експериментът точен, Албърт бил поставен в центъра на стаята върху един матрак. Пред него Уотсън сложил бялата мишка, а на момчето му било позволено да си играе с нея. В този момент Уотсън издава силен звук зад гърба на детето, удряйки парче стомана с чук всеки път, в който Албърт докоснел мишката. Детето реагирало на шума и започвало да плаче и да показва, че се страхува. След известно време, когато отново поставяли мишката пред него, момчето веднага се стресирало, започвало да плаче и да се опитва да избяга от нея. Албърт започнал да асоциира бялата мишка с шума.

С развитието на експеримента, Албърт започнал да дава признаци на страх не само при вида на бялата мишка, но и когато пред него били поставени пухени предмети – като например заек, куче, яке и дори маска на Дядо Мраз.

Албърт бил на около годинка, когато експериментът бил приключен. Счита се, че е напуснал болницата малко след това. Въпреки, че Уотсън споделя какво би могло да бъде направено, за да бъдат премахнати развитите у детето страхове, той в крайна сметка „нямал време“ да се занимае с Албърт и поради тази причина е възможно страховете у детето да са продължили дълго след проведения експеримент. Не става ясно дали е така в действителност, тъй като истинската самоличност на Албърт не е разкрита до сега.

Уотсън е критикуван множество пъти за експеримента си още тогава, а днешните закони не биха позволили подобно изследване да се осъществи. Интересното е, че както споменахме в началото, самият Уотсън казва, че би могъл да превърне чрез бихевиористки техники няколко бебета в каквито той поиска личности. За съжаление обаче, той не успява да повлияе на своите собствени деца, родени от брака му с Роузали. Няколко години след нейната смърт през 1935 година, двамата им сина развиват депресия. И двамата правят опити за самоубийство, а единият от тях – Уилям, успява да сложи край на живота си. По-късно другият брат Джеймс твърди, че принципите на бихевиоризъм в стриктното възпитание на баща им, попречили на него и на брат му да се справят ефективно с човешките емоции. Той добавя, че именно бащините техники са им пречили да имат необходимото самочувствие, за да се справят с живота.

Категория:
Любопитно · Наука

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title