През годините човечеството живо се интересува дали е съществувала електрическата кола на Тесла. Не може да се отрече, че Тесла многократно е писал публично или е говорил по тази конкретна тема.
Към днешна дата цялата история на колата на Тесла се основава на две твърдения … това на Артър Матюс и това на Питър Саво. Ето какво казва Артър Матюс.
Историята на Артър Матюс …
Артър Матюс може би е бил последният помощник на Тесла. Той е от Англия. Бащата на Матюс е бил лаборант на известния физик лорд Келвин през 1890-те. Тесла идва в Англия, за да се срещне с Келвин и да го убеди, че променливият ток е по-ефективен от постоянния ток. През 1902 г. семейство Матюс напуска Англия и имигрира в Канада. Когато Матюс е на 16, баща му го урежда да чиракува при Тесла. В крайна сметка той работи за него и продължава този съюз до смъртта на Тесла през 1943 г.
В началото на 40-те години Матюс е автор на скандалната книга „Стената на светлината“. Първата част, приписвана на Тесла, трябвало да бъде автобиографията на Тесла, отразяваща момчешкия му опит, чувствата му, изследванията му и странния му живот сред хората. Артър Матюс завършва книгата с невероятната си история, която включва „Близки срещи с извънземни“.
В интервю Матюс твърди, че Тесла е построил първата си електрическа кола през 1897 г. Тя поддържала средна скорост от 150 км в час. Освен това Матюс казва, че Тесла е отишъл в Канада и е построил по-малка версия на електрическата кола в Квебек. Там Тесла демонстрирал и редица невероятни устройства, сред които видеорекордер и видео плейър!
Двигателят в този електрическият автомобил, направен от Тесла през 1897 г. бил малък с променлив ток. Според Матюс, той работил с тридесет хиляди оборота в минута, които се редуцирали с помощта на флуидна трансмисия, също изобретение на Тесла. Той не използвал акумулатор, а специална първична батерия. Тесла изобретил напълно нов вид първична батерия и тя можела да бъде подменена дори от дете за няколко секунди.
Батерията, инсталирана в този електрически автомобил, можела да работи в продължение на 800 км, преди да се наложи смяната ѝ. Нужни били около десет минути, за да се подмени батерията с наличните инструменти в багажника.
На пръв поглед, човек се изкушава да отхвърли казаното от Матюс без допълнително ровене в историята. Твърденията му, че Тесла е дошъл от Венера, хвърлят огромна сянка на съмнение върху останалата част от историята. Въпреки че е добре известен исторически факт, че Тесла е построил усилващ предавател в Колорадо Спрингс и се е опитал да изгради негова по-голяма версия на Лонг Айлънд, канадският предавател изглежда като измислица.
Понастоящем лична кореспонденция на Тесла с близките му по това време почти не съществува.
През годините търсещите сензации правителствени агенти са пътували до Канада, за да се докоснат до Матюс за достоверна информация. Д-р Андрия Пухарич е един от тези хора. Той разследвал „Тесласкоп“, който Матюс твърди, че Тесла е изобретил тайно, за да комуникира с Марс. По-късно Пухарич коментира в своя статия следното:
„Не е общоизвестно, но Тесла всъщност имал два огромни усилващи предавателя, построени в Канада, и Матюс управлявал единия от тях. Повечето хора знаят за предавателите в Колорадо Спрингс и недовършения на Лонг Айлънд. Видях двата канадски предавателя. Всички доказателства са налице.“
Пухарич не успява да потвърди съществуването на Тесласкопа и се отдръпва от случая, вярвайки, че Матюс, който тогава е на 80, е психически нестабилен. Въпреки това, било потвърдено съществуването на канадските усилващи предаватели.
Канадското правителство приело достатъчно сериозно историята с Матюс, за да инициира Проекта „Магнит“. През декември 1950 г. Уилбърт Б. Смит, радиоинженер и световен експерт по електромагнетизъм и телекомуникации, инициира финансирани от канадското правителство изследвания на НЛО. Артър Матюс участва в опитите за връзка с НЛО.
Първоначалните доклади били толкова противоречиви, че правителството се дистанцирало от програмата и я класифицира като секретна. По-късно бившият канадски министър на отбраната Пол Хелиър признал публично, че проектът съществува. Той обаче не споменава това, което Смит съобщава … проектът е открил истинско НЛО с тяхното научно оборудване, а по-късно научноизследователска група, която той е ръководил, е установила комуникации с кацнал междупланетен кораб от Венера.
Според неидентифициран документ, разпространен в началото на 80-те години се твърди, че някъде през 1931 г. д-р Тесла завел Питър Саво в Бъфало, Ню Йорк, за окончателното тестване на нов вид автомобил. Д-р Тесла действал малко загадъчно по този въпрос, не казал нищо на Питър предварително и дори след като той видял колата, отговорил на някои от въпросите му с репликата „Не задавай въпроси“.
Оказало се, че колата е стандартна Pierce Arrow, с премахнат двигател и вместо това били монтирани някои други компоненти. Стандартният съединител, скоростната кутия и задвижващата система били същите. Под капака имало безчетков електродвигател, свързан към двигателя. Тесла не казал кой го е направил.
На таблото имало „захранващ приемник“, състоящ се от кутия, съдържаща 12 радио лампи. Три от тези тръби били модел 70-L-7. Вертикална антена, състояща се от 1.80 метров прът, била инсталирана и свързана към приемника на захранването.
Приемникът, от своя страна, бил свързан с мотора чрез два тежки, груби кабела. В колата била монтирана 12-волтова батерия на Willard, но тя била само за осветлението и твърде малка, за да управлява колата. Във всеки случай двигателят бил с променлив ток.
Питър казал, че Тесла сам е направил приемника на захранването в хотелската си стая и го е занесъл в Бъфало. Моторът бил направен за него от някаква неизвестна компания. Максималната скорост на двигателя била 1800 оборота в минута. Номиналната мощност – 80 к.с.
Д-р Тесла дал на Питър ключ за запалване. След поставяне на таблото светнала зелена светлина. Тесла съобщил, че двигателя вече работи. Той изобщо не се чувал от шофьорското място. Стандартният педал на газта бил използван за контрол на оборотите на двигателя. Съединителят, спирачката и превключването на скоростите били непроменени.
Уредите на таблото изглеждали стандартни. Имало обаче волтметър, който бил използван за измерване на изхода на приемника. Д-р Тесла коментирал, че приемникът има достатъчно резервна мощност, за да може да се стигне с колата до дома, да се свържат кабелите и да се освети цялата къща.
Д-р Тесла изглеждал ентусиазиран от първото пробно каране и казал: „Питър, този ден ще остане в историята!“ Когато Питър попитал за източника на енергия за задвижване на колата, д-р Тесла казал, че е мистериозно излъчване, което излиза от етера. Казал, че не знае откъде идва, но изглежда, че се предлага в неограничени количества и че човечеството трябва да е благодарно за това, тъй като скоро то ще задвижва лодки, коли, влакове и самолети. Д-р Тесла и Питър прекарали 8 дни в Бъфало, тествайки колата. Питър описва инцидент, при който спират колата на светофар, а свидетел коментирал, че не вижда дим от ауспуха. Питър му отговорил: „Ние нямаме двигател”. Когато тръгнали от Бъфало, д-р Тесла извадил ключа за запалването и радио лампите и ги взел със себе си.
Колата била държана под строга охрана и това била причината да я съхраняват на толкова отдалечено място. Питър чул слух, че секретар на Тесла нарушил правилата и казал на General Electric за това, след което бил уволнен. Д-р Тесла действал някак загадъчно и не отговорил на много от въпросите на Питър. Питър, обаче, сметнал това просто за част от мерките за сигурност и категорично отхвърлил всяка възможност за измама или шега.
По-късно Питър чул слухове, че колата е била изпратена в Югославия. Той писал на приятели в Югославия за това и те отговорили, че никога нищо не е пристигало.
На въпрос дали има някаква възможност чертежи на колата да съществуват някъде, Питър казал, че в някакъв град в Пенсилвания има човек, който може да има такава информация ….
На 10 юли 1932 г. Тесла казва: „Впрегнал съм космическите лъчи и съм ги накарал да задействат подвижно устройство“.
Автор: Десислава Михалева
Благодаря! Много интересно.