“Пи“ – едно от най-популярните числа. Използва се за пресмятане на обиколката и лицето на кръг. „Пи“ репрезентира числото 3.14159… – число, което има безкраен брой знаци след десетичната си запетая. И тъй като няма предсказуем модел на числата, никога не можем да знаем всички.
През математическата история, един от най-големите проблеми бил да се пресметне съотношението между обиколката и диаметъра на кръга. Уилям Скааф веднъж казва: „Вероятно ниой друг математически символ не е бил обграден от толкова мистерия, романтизъм, неразбирателство и човешки интерес, както числото „пи“.
Важността на „пи“ е разбирана от хората още преди 4000 години. Вавилонците и египтяните са хората, които първи започват да го използват. Говори се дори, че именно те са откривателите му. Не е ясно как тези народи са открили числото, но някои източници твърдят, че те просто са нарисували няколко кръга и са измерили обиколката и диаметъра му с помощта на въжета. Те използват този метод и откриват, че „пи“ е малко по-голямо от 3 и започват да използват 3.125 като негова стойност. Едва след това древногръцкият математик Архимед, който живял през 3 век пр. Хр. и е считан за най-великия математик на древния свят, прави първите реални и обстойни пресмятания на числото и всъщност има най-голяма заслуга в откриването му.
Само 2 века след смъртта на Архимед, светът преживява упадък по отношение на числата и математиката – светът започва да брои годините наобратно – от 0 до 1000, а след това арабите развиват допълнително математиката и включват в нея и тригонометрията.
Въпреки че индо-арабската бройна система, както е позната в днешно време, е представена на Европа от Герберт д‘Уарийак (който става папа Силвестър II през 999 година) още през 10 век, а по-късно и от Фибоначи в началото на 13 век, Европа бавно усвоява тези свои знания, опитвайки се да балансира между прогреса си в науката и търговията.
Едва през 1665 година сър Исак Нютон записва 16 числа на „пи“ като по-късно споделя, че се е чувствал засрамен от това колко време е работил по числото, защото щяло да изглежда като че ли си няма друга работа.
Налага се да изминат 2 века от откритието на Архимед, за да се появи и името „пи“. С други думи – гръцката буква „пи“, служеща за означение на числото, не е избрана от откривателя му Архимед. Британският математик Уилиям Джоунс среща гръцката буква и символа й през 1706, а швейцарския математик Леонард Ойлер, който работи за Екатерина Велика, я популяризира.
Той решава, че гръцката буква Pi прилича страшно много на английската буква P, с което се означава периметъра на кръга и затова счита, че именно тя е най-добрият символ, с който би могло да се отбележи числото 3.14.
В началото на 20 век хората знаеха около 500 цифри от „пи“. Сега, с напредването на компютърните технологии, които превзеха математическия свят и позволиха на математиците да подобрят и дори надградят знанията си, вече знаем около 6 милиарда от числата след десетичната му запетая. Кой знае какво ни очаква в бъдещето и колко повече информация бихме могли да съберем за числото „пи“ през следващите години?
