Прекланянето пред различни божества е ритуал, съществуващ от десетки хиляди години, което прави религията един от основните признаци за развитието на човешкия ум.
Още от древни времена хората са почитали Слънцето като Бог. Има открити скални рисунки, които доказват, че обетът е обожествяван още 15 000 години преди Христа и това не е случайно.
Култът към Слънцето е разбираем, тъй като е основната движеща сила на света. Още древните са разбирали, че без неговата светлина и топлина ще останат без реколта и следователно – без прехрана, чрез която оцеляват.
Слънцето е най-почитаният небесен обект за всички времена, но заедно с неговото движение в Древността е имало силен интерес и към звездите. Те са служели ориентация и прогнозиране на астрономически събития.
Първите цивилизации дали имена на съвкупностите от звезди и определи 12 съзвездия от тях, които сметнали за най-важни. За всяко от тях бил съставен конкретен мит и това разпределение е оцеляло до днес чрез астрологията.
Зодиакът символично изобразява Слънцето и неговото движение през 12 зодиакални знака, което продължава една календарна година, като Слънцето е олицетворение на Бог, а съзвездията са местата, през които пътува.
Един от най-старите митове за Бог, познати в историята, е за египетския бог Хор. В древните египетски йероглифи се разказва, че е роден на 25 декември след непорочно зачатие. При раждането му небето му е било озарено от ярка звезда.
Когато се родил, трима царе идват, за да му поднесат своите дарове. На 12 години става учител, а на 30 години започва свещената му служба. В мисията си е съпровождан от 12 ученици. Правел е чудеса като лекуване на тежко болни и ходене по вода.
Предаден е от свой ученик, разпънат е на кръст и 3 дни след смъртта си възкръсва. Може би откривате сходствата между мита за бог Тор и Исус Христос, но приликите не са само тук.
Същата история се повтаря и митологията за други богове – индийският бог Кришна, гръцкият бог Дионис и Митра от Персия.
Това не е случайно, а събитията се свързват с конкретни астрономическия явления, наблюдавани и описвани от древните.
Ярката звезда, която съпровожда раждането на всеки един Месия от различните митологии и при различните цивилизации, е Сириус – най-ярката звезда в нощното небе, която на 25 декември застава на една линия с трите най-ярки звезди от Пояса на Орион, известни като Тримата крале.
Заедно звездите образуват права линия, която посочва мястото, от което изгрява Слънцето. Този период от годината е характерен и с друго астрономическо събитие – Зимното слънцестоене.
Древните народи са го определяли като смъртта на Слънцето. На 22 декември обектът се намира в най-ниската точка на небето, тогава е най-краткият ден от годината.
Слънцето спира да се движи за 3 дни. В този период то е разположено в съзвездието Южен кръст. След третия ден се предвижва с един градус на север и се движи в тази посока до Пролетното равноденствие.
За 3 дни Слънцето символично умира на кръста и след това възкръсва, като Възкресението му винаги се чества през пролетта. Тогава официално светлината преборва тъмнината и дните стават по-дълги от нощите.
Не е съвпадение и че учениците на Спасителите от различните митологии са винаги 12 – това са 12 зодиакални съзвездия, през които Слънцето се движи за една година.
Това показва, че всяка религия и в това число – християнството, води началото си от позицията на Слънцето на небосклона, а всеки един Месия замества с име и лице движението на обекта, който виждаме всеки ден.
инфо: sanovnik.bg
