Революциите не се подготвят и извършват за една нощ. Облаците над главата на последния руски император Николай II се събирали от години. Благодарение на отстъпките към обществото бурята, от 1905 г. отминала. Императорът дори помолил определени финансови кръгове от „Уолстрийт“ начело с банкера Якоб Шиф да престанат да финансират терористични и революционни организации в Русия – но Якоб Шиф в отговор прибрал в Ню Йорк Троцки, който започнал подготовката за нови революционни действия.
Обществото през 1916 г. било уморено от корупцията и продължаващата Първа световна война. Селяните-войници искали да се приберат по домовете си, офицерите настоявали за рационално управление и снабдяване на армията. Уважението към трона и човека, който го заемал, се топяло.
При тези обстоятелства на 1 ноември лидерът на партията на кадетите Павел Милюков произнесъл в Думата реч, озаглавена „Глупост или предателство“, в която подлагал правителството на опустошителни обвинения (а тъй като зад правителството стоял царят, мишената косвено бил той). Речта била пълна с намеци за „шпионката-императрица“ и други измишльотини, станала известна в цялата страна и намерила огромен отзвук. Така империята в края на 1916 г. се превърнала в буре с барут.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
