Джеймс Бонд имал своите предшественици още през ХVІ-ти век. През 1572 г. ръководител на разузнаването на кралица Елизабет І станал Франсис Уолсингъм. Дотогава той бил посланик на Англия в Париж и станал свидетел на Вартоломеевата нощ на 24 август същата година.
Следвайки практиката на предшественика си Никълъс Трокмортън, Уолсингъм наел шпиони, които следели както действията на френското правителство, така и интригите в Париж на британците и ирландците, врагове на кралицата. През следващите десетилетия Уолсингъм създал обширна разузнавателна мрежа. Ревностен протестант-калвинист, той бил искрено убеден, че принадлежи към богоизбран народ. Затова и в дейността си не пренебрегвал услугите на професионални престъпници, авантюристи, главорези, които не липсвали в тогавашните европейски градове (впрочем, както и в днешните). Целта оправдавала средствата.
Уолсингам дори формулирал такъв принцип: “Ако нямаше негодници, честните хора едва ли щяха да знаят нещо за престъпленията, насочени срещу тях”. А верността на негодниците можела да се осигури само със страх и злато, в унисон с друга негова известна сентенция: „Нужните сведения никога не са прекалено скъпи“.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
