Въпреки че повечето учени са приели, че потоп наистина е имало, фактите около него остават неизвестни. Геологическата и историческата реалност продължават да довеждат до многобройни научни дискусии свързани с мащабите, темповете и различни детайли около събитието. Всеобщо познатата теория е, че в късни геологически времена (от порядъка на преди около 10 000 – 20 000 години) там, където днес се намира Черно море е имало сладководно езеро. За жалост при покачването на водите в Световния океан и Средиземно море, солената вода преляла през Босфора – това води и до няколко теории, свързани с библейския мит за потопа, дори и с разселването на индоевропейските народи.
Нека ви разкажем малко по-подробно за случилото се. Приключването на последният ледников максимум съвпаднал с покачването на водите в Световния океан. Съвременните изследвания сочат, че в периода 18000 – 8000 пр.н.е. нивото на водата се покачило с около 120 м. – този темп на повишаване съответства на темп от 1.2 м. на 100 г., казано по друг начин – 1.2 см. годишно. Имайки предвид, че средната продължителност на живота през неолита е била 30 – 35 г., този процес, който по принцип би се характеризирал като изключително бърз в геологически мащаби, тук е много трудно да бъде доловен. Нужно е да отбележим факта, че макар в глобални параметри (време, ниво, темп) не е правилно събитието да бъде класифицирано като ‘потоп’, в случая на Черно море съществуват обстоятелства, които предразполагат към подобно наименуване.
Една от най-важните предпоставки довели до събитието е историческата геоморфология Дарданелите, и в по-висока степен Босфорът. Хипотезата е, че в кулминационният момент на разликата в нивото на водите от юг и север, които значително се различавали, съществувалата там преграда изведнъж изчезнала.
Декември 1996 г. – това е датата, на която в. Ню Йорк Таймс представил пред читателите си хипотезата за ‘потоп’ в Черно море. Това било аванс на научната работа на Уолтър Питман и Уилиям Райън, която излязла в тираж, след няколко месеца. След тази година, историята придобила по-голяма популярност, за която могат да се намерят предшественици и последващи опровержения.
През 1979 г., българският океанолог Петко С. Димитров защитил дисертация с близка до тази идея. 3 години по-късно е излязла негова статия наречена „Радиовъглеродни датировки на дънни утайки от българския черноморски шелф“ (Океанология, 9, С., 45 – 53). През 2000 г., гореспоменатите лица (Райън и Питман) публикували книга, в която с далеч повече подробности коментират материала – обстойно внимание било обърнато и на работите на Димитров. През същата година излязла и тяхната книга с български превод и послеслов на Димитров. От своя страна, 2004 г. той също публикувал собствена книга, която е издадена и на руски и английски език. Разбира се, съществуват и възражения срещу някои аспекти, които по-късно били изяснени с факта, че на руски език също са съществували релевантни научни публикации, които били игнорирани заради затруднен достъп до тяхното съдържание: по-подробни и актуални данни можете да намерите в излезлия през 2007 г. сборник със заглавието „Въпросът за Потопа в Черно море”.
През 2016 г. Райън, Димитров и др. публикували крайния си труд, където защитили мнението си – в него те привеждат и аргументи свързани с първоначалния катастрофичен сценарий: оценката за повишение от около 90 м., което настъпило за по-малко от 40 г. в епохата около 7300 г. пр.н.е. Според проф. Райън, водата, която се е изливала в Черно море е била със силата на 200 ниагарски водопада, а шумът е бил толкова силен, че се е чувал на стотици, хиляди километри.
Смята се, че през последните 500 000 години, Черно море на няколко пъти е било изолирано и свързвано със средиземноморския басейн или поне така твърдят геологически данни.
Поредица от изследователски експедиции в Черно море били проведени след 2001 г. Следва периодът през 2005 – 2009 г., когато под егидата на ЮНЕСКО и Международния съюз на геолозите, е проведено интердисциплинарно проучване, включващо Черноморския ареал и неговата история.
По-късно Фонд „Научни изследвания“ финансирал проект наречен „Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“ (ДО 02-337) с ръководител проф. Петко Димитров. Намерени са артефакти, които навеждат на мисълта, че на мястото някога е съществувала древна цивилизация. Проф. Димитров разказва, че: „По време на експедициите в дънните седименти на древните брегови линии намерихме коренче от дърво. По радиовъглеродната датировка се оказа, че на това място на дълбочина около 100 метра в района на старите брегови линии всъщност е имало суша преди 12 400 години. Именно коренчето и неговата възраст потвърждават тезата, че старите брегови линии на Черно море са били залети по време на потопа. От всички доказателства, които успяхме да намерим, това е последното. След направените анализи вече сме сигурни, че всичко е било точно така – т.е. в този район е имало суша с растения, която е станала дъно на море“.
Като при всяка теория и срещу тази има възражения. Едно от първите е, теорията, че морската вода е можела да прониква в ранното езеро поради съществувалия отток. Защитата, която може да бъде изказана в полза на теорията, че е имало потоп е аналогична – как се е появил сероводорода в Черно море и са се образували сапропелните седименти?
Съществуват и други възгледи – те придобиха тежест благодарение на най-новите и прецизирани измервания свързани с постепенното издигане на черноморските води – то започнало по-рано и при по-малка разлика по отношение нивото на Средиземно море.
Счита се, че превръщането на Черноморския басейн в море е стартирало преди около 9000 г. Ясно е, че винаги ще съществуват различни мнения свързани с нивата на водата и темповете на покачване остават, но засега нищо не е изяснено със сигурност.
Автор: Божидара Иванова
