апр. 10, 2019
582 Views

Изкуството на войната в Древен Китай

Автор:

Историята на Древен Китай представлявала поредица от постоянни войни – както срещу нашествията на варварски племена от север, така и между различни китайски кланове, династии и царства. Защитавайки се от външни врагове, строителите издигнали Великата китайска стена – уникално инженерно съоръжение; макар някои изследователи да изказват съмнения, че е съществувала точно в днешния си вид. Също в Древен Китай изобретили барута, който първоначално бил използван за фойерверки, а след това се превърнал в страшно оръжие.

В атмосферата на непрекъснати военни конфликти от само себе си възникнала необходимостта да се осмисли теоретично самата практика на воюване.

Статуя на Сун Дзъ в Юрихама, Япония. Снимка: Уикипедия

Първият известен военен писател в историята е китаецът Сун Цзъ (544 пр. Хр. – 496 пр. Хр). Неговият труд „Изкуството на войната”, който се появил в началото на VІ в. пр. Хр., станал за векове наред ценен източник по теория на военното изкуство на Изтока. Това произведение грижливо изучавал и Мао Цзе-дун.

Преди 2500 години Сун Цзъ формулирал принципите на военните действия, които сега се наричат ​​”непряка стратегия”:

„Не смей да атакуваш пръв – изчаквай. Не се осмелявай да настъпваш срещу хълм или планински връх, по-добре отстъпи малко назад. Непобедимостта е отбрана, възможност за победа е настъплението. Трябва да можеш да действаш, като бездействаш; да поразяваш без усилия. В битката побеждава този, който преди нея е бил предпазлив. Победата е за пълководеца, който умее да покорява чуждата армия, без да се сражава, да превзема чужди градове, без да ги обсажда, да съкрушава чуждата държава, без да държи армията си дълго в напрежение”.

На въпроса как да бъде спечелена една война, Сун Цзъ отговорял с кратка формула: „Познавай своя враг, познавай себе си – и победата ще стане неизбежна. Ако познаваш врага и познаваш себе си, за тебе няма опасност, дори да се сражаваш сто пъти. Ако познаваш себе си, но не познаваш врага си – веднъж ще победиш, друг път ще загубиш. Ако не познаваш нито себе си, нито противника – ще бъдеш победен всеки път“.

Веднъж един военачалник попитал Сун Цзъ какво да прави, ако армията е заобиколена от няколко вражески редици на чужда територия? Отговорът бил: „Издай заповед по армията, че няма никакъв изход. Заколи всички волове и нахрани воините! Изгори обоза, затрупай кладенците, острижи косите на всички! Нека воините наточат мечовете си, силата им да се събере в едно и да се втурнат към врага с надежда за спасение!“

Сун Цзъ бил един от първите, които издигнали военната хитрост до принцип на военното изкуство: „Войната е път на измамата. Затова, ако си близо до врага, покажи му, че си далеч; ако можеш да направиш нещо, покажи му, че не можеш“.

Копие на “Изкуството на войната”, написано на бамбук. Снимка: Уикипедия

Китайският пълководец и военен теоретик У Цзъ (ІV в. пр. Хр.) обаче се опитвал да оспори предпазливата военна стратегия на Сун Цзъ. Той смятал за висша задача на военачалника победата над врага в генерално сражение и пише: „Този, който победи 5 пъти, го чака нещастие. Който победи 3 пъти, отслабва. Който победи веднъж, става върховен владетел. Малцина са онези, които са спечелвали война с малки победи, но мнозина са загивали заради такива победи“.

У Цзъ давал точна оценка на способността на държавата и армията да воюват: „Когато в държавата няма съгласие, не бива да се събира армия. Когато в армията няма съгласие, не бива да се устройва лагер. Когато в лагера няма съгласие, не бива да се влиза в сражение. Когато в сражението няма съгласие, не можеш да победиш“.

Когато подчинените му подарили меч, У Цзъ казал: „Пълководецът воюва със заповеди и сигнали – и с нищо повече. Той заповядва накъде да бъдат насочени мечовете. Това е неговата работа“.

Според древните китайски военни правила, ниските войници се въоръжавали с копия и вили, високите – с лъкове и арбалети, силните носели знамена, на храбрите се връчвали барабани. Слабите служели при конете и в кухнята, а съобразителните се вземали в щабовете. Управлението на войските в битка се провеждало по следния начин: “Барабаните, гонговете и камбаните въздействат на слуха. Знамената и гербовете въздействат на зрението. Забраните, заповедите, наградите и наказанията въздействат на сърцето“.

Според древния китайски трактат „Законите на Сима Цян“, на воините било забранено да обиждат боговете на чуждите народи, да пленяват мирни хора, да горят гори и сгради, да отнемат от населението зърно и съдове: „Ако срещнеш стари хора и деца, изпрати ги с уважение до дома им. Победителят издига мъдрите и поставя просветен владетел в завладяната страна”.

Великата китайска стена служела за защита на империята от Цин от нападенията на северните номади. Най-силни от тях било племето хунну. (Някои историци смятат, че то било предшественик на по-късните хуни, познати в Европа, други не са съгласни с тази теза). Но хунну често преодолявали стената. Тогава срещу тях китайските владетели започнали да използват стратегията „Изкуство на Петте подаръка“:

– давали на номадите скъпи дрехи и колесници, за да пленят очите им;

– давали им вкусна храна, за да затворят устата им;

– радвали вождовете на хунну с приятна музика, за да запушат ушите им;

– построили им сгради, складове за зърно и им подарили роби-земеделци, за да успокоят гладните стомаси на номадите;

– специални подаръци имало за онези племена, които приемали китайското покровителство.

Използвало се и шесто изкушение – алкохол. Например, в средата на ІІ в. пр. Хр. китайците доставяли на хунну всяка година около 1 милион литра вино.

Така в края на І в. пр. Хр. владетелите на Китай успели да прекратят завинаги нападенията на северните варвари.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title