Тези саркофази тежат повече от 100 тона всеки. Направени са от твърд гранит от Асуан в Египет. Изработени са с такава точност, която и днес се смята не само за невероятна, но чисто и просто за невъзможна.
Как древните египтяни са успели да построят 24 странни и зловещи черни сакофази, и да ги поставят върху склона на един хълм, на 12 мили южно от Голямата пирамида в Гиза? И нещо още по-важно: защо?
Умението да се изрязва камък с точност до няколко микрона, демонстрирано от начина на изработката им, е толкова удивително, та някои експерти стигат до извода, че те не са построени за египетските фараони; всъщност, според тях, са оставени на Земята от някаква извънземна раса, а после били присвоени от фараоните за техни си нужди.
Върху някои саркофази има йероглифи, но те са с толкова ниско качество, че доста специалисти ги смятат просто за неумели графити. Отначало истинската цел и функция на саркофазите била неясна за археолозите – но явно били много важни за древните египтяни, защото са изрязани с такава прецизност, че останали херметически затворени в продължение на хиляди години. Те са известни още като „Серапеумът в Сакара“ при древния, но сега изоставен град Мемфис. Днес Сакара е селище на около 30 км от Кайро; името му произлиза от египетския бог на мъртвите – Сокар. В египтологията серапеумът представлява храм или друга религиозна институция, посветена на синкретичното гръко-египетско божество Серапис, което обединява образите на Озирис и Апис в антропологична (човекоподобна) форма.
Серапис е познат в целия средиземноморски регион и се проявява в различните митологии обикновено под формата на мъж, водещ триглаво куче. Предполага се, че гробницата със саркофазите била построена преди 3300 години от фараона Рамзес II. Последните проучвания показват, че това, всъщност, е своеобразно гробище на свещените бикове Апис, които са били почитани като въплъщение на бог Птах.
Египтолозите твърдят, че тъй като биковете имали ранг на божества, един от синовете на Рамзес II наредил да бъде прокопан тунел през една от планините в тази зона, като бъде проектиран със странични камери – където да се поставят гранитните саркофази, тежки по 100 тона, съдържащи мумифицираните останки на свещените бикове.
Храмът бил открит от прочутия френски египтолог Огюст Мариет, който си поставил за цел да събере коптски ръкописи в Египет, но по-късно се заинтересувал от останките в некропола. През 1850 г. Мариет открил, че изпод пясъците се е показала главата на един от многобройните сфинксове. Той разчистил мястото и по пътя, който изникнал, открил мястото със саркофазите. Наложило да използва експлозиви, за да отстрани скалите, блокиращи входа на катакомбите. Така пред него се разкрила по-голямата част от комплекса.
Мариет се бил увлякъл от Древния Египет, докато разглеждал архива на своя братовчед и приятел – прочутият Франсоа Шамполион, който разчел египетските йероглифи. През 1849 г. постъпил на работа в Лувъра и бил изпратен да търси древни ръкописи в Египет. Така, вместо да работи в тишината на библиотеките, той се отправил към Стъпаловидната пирамида в Сакара и започнал да изследва околностите. Скоро открил прочутата Алея на сфинксовете, както и Серапеума – гробището на свещените бикове.
Мариет продължил 4 години археологическите проучвания в Сакара и изпращал многобройни находки до Лувъра, за което бил повишен по служба след завръщането си във Франция. Именно той вдъхновил Джузепе Верди за създаване на опера на древноегипетска тема – така се появила безсмъртната „Аида“.
През 1858 г. Мариет приел поканата на египетските власти да работи като инспектор по древните находки и заминал отново за Египет – този път завинаги. Той наложил ограничения върху продажбата на антики и износа им от страната, като предприел решителни мерки срещу хищническата дейност на любителите-археолози. Мариет бил първият в историята, който направил разкопки в Карнак, Абидос, Дейр-ел-Бахри, Танис и Гебел-Баркал. Сред неговите открития са прекрасно запазеният храм на Сети І, храмовете в Едфу и Дендера.
Стенописите в гробниците в Сакара, който той публикувал, дават възможност да се пресъздаде подробна картина на живота по време на Старото (Древното) царство в Египет. Именно под негово ръководство Големият сфинкс бил почистен от вековните пясъчни наноси и придобил сегашния си вид.
За своите услуги Мариет, освен титлите си в европейските академии, бил произведен от местните власти в рангове „бей“ и „паша“. През 1859 г. в Кайро построили специално здание за неговите находки.
Но дори този забележителен египтолог не успял да разгадае тайната как са били изработени фантастичните 24 саркофага, всеки тежък по 100 тона, в които почивали мумиите на свещените бикове Апис.
