Днешните сладки не са особено полезни за здравето на децата, но не са и отровни като онези в Брадфорд, продавани през зимата на 1858 година. За първите два смъртни случая – момчета на възраст 9 и 11 години, било сигнализирано на 31.10.1858. Следват още няколко смъртни случаи и изведнъж стотици хора започват да страдат от „внезапна и жестока болест“. Единственото нещо, което свързвало всички загинали и болни, били едни на пръв поглед напълно безобидни бонбони.
Полицаите реагират бързо и откриват връзката между боледуващите от внезапното заболяване. Те веднага се отправят към магазинчето на пазара Green Market (днес с името Kirkgate Market), което принадлежи на мъж на име Уилям Хардейкър, който също бил болен. Полицията конфискува 35 килограма бонбони от магазина му, но е шокирана, когато разбира, че от същата партида вече са продадени над 1000 бонбона.
Полицаите започват да обикалят улиците на Бредфорд, привличайки вниманието на минувачите и предупреждавайки ги за отровните бонбони. Навсякъде били разлепени списъци с имената на болните (най-вече малки деца), както и с най-често срещаните симптоми. Било решено сладките да се изследват, за да бъде направен опит да се открие коя съставка е причинила тази ужасна трагедия.
Феликс Марш Римингтън бил опитен химик, който в миналото си служел на кралица Виктория. През 1842 година той открива магазин за химически продукти в Брадфорд. Римингтън бил талантлив учен, който изследвал химични съединения, за да определи елементите в тях. Ден след конфискуването на бонбоните Римингтън получава няколко от тях, за да ги анализира. Той установява, че в тях се съдържа арсен в различни количества.
Най-накрая целият случай е разкрит. Младият Джеймс Арчър, който работел за местен сладкар, бил изпратен да закупи смес, позната като terra alba, която се използвала като заместител на захарта в някои сладкиши. Когато пристигнал в магазина обаче, собственикът Ходжсън не се чувствал добре, затова неговият неопитен асистент Уилям Годард решава да обслужи Арчър. Той прави фатална грешка и продава на момчето 12 килограма арсен, смятайки че това е terra alba. По-късно полицията открива, че голяма част от бурканчетата в магазина не били обозначени, което спомогнало Годард да се обърка напълно. Арчър се връща в сладкарницата, където друг сладкар – Джеймс Епълтън започва да приготвя бонбоните. Докато смесва съставките, самият той започва да усеща неразположение, но продължава да работи и по-късно бонбоните били продадени на търговеца Хардейкър от Green Market. Хардейкър забелязал, че този път бонбоните са различни на цвят, но местният сладкар, вместо да провери какъв е случаят, просто решил да ги продаде на по-ниска цена. Впоследствие Хардейкър продава хиляди сладки, носещи болест и смърт.
Срещу неопитния Годард и неговия шеф Ходжсън били повдигнати обвинения в убийство. Въпреки признанието, че предупредителните знаци били пренебрегнати, всички обвинени били оправдани, тъй като съдията определил, че случилото се е просто поредица от трагични събития. Обществото обаче не е съгласно с това решение и организира комитет за помощ на отчаяните семейства, изгубили своите най-близки хора.
Макар случаят да се развива по този начин, той подтиква обществеността, властите, химиците и лекарите да преразгледат начините, по които съхраняват, продават и използват химически съединения и отрови. През 1868 година е приет Закона за фармацията, който ограничава продажбата на отрови и опасни лекарства само на квалифицирани лекари и фармацевти.
Това звучи ужасно!