В историята на Западната Римска империя има фигури, които сякаш са създадени, за да бъдат мразени. Императори, които убиват способни генерали. Генерали, които предават императори. Сенатори, които мислят повече за имоти, отколкото за държава. Варварски владетели, които влизат в римската политика не като външни врагове, а като част от самата система. Сред всички тях едно име често изплува като символ на разложението отвътре: Флавий Рицимер.
За мнозина той е човекът, който предава Майориан, отстранява императори, манипулира трона, подозрително оцелява след всяка криза и накрая участва в гражданска война, която довежда до разграбването на Рим през 472 г. Образът е почти готов за исторически злодей: варварин по произход, арианин по вяра, римски генерал по титла и сив кардинал на една умираща империя. Но колкото по-внимателно се вгледаме, толкова по-сложна става картината.
Империята, която вече се разпадаше
За да разберем ролята на Флавий Рицимер, трябва първо да разберем държавата, в която той действа. Западната Римска империя през V век не е стабилна машина, която един злонамерен човек просто саботира. Тя вече е дълбоко отслабена. Галия е разкъсвана от варварски кралства и местни елити. Испания е нестабилна. Северна Африка, жизненоважна за снабдяването на Италия със зърно и данъчни приходи, е в ръцете на вандалите. Италия остава символичното сърце на империята, но вече не може сама да носи тежестта на един западен свят.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
