Всеки, който се е увличал от книги и филми за мореплаватели, пирати и острови със съкровища, има повече или по-малко представа какво представляват галеоните.
Това са големи платноходи от XVI-XVIII в. с мощно артилерийско въоръжение, използвани за военни и търговски цели. Основен тласък за създаването им дала появата на редовен корабен трафик между Европа и американските колонии. Главно с тях били превозвани златото и среброто от Южна Америка към Испания. Испанският галеон представлявал военно-транспортен кораб с 2 палуби и висока кърма (задна част). Дължината му била около 40 м., ширината – 16м. Въоръжение – 50-80 оръдия. Екипажът се състоял от 600 моряци и войници. Този тип кораби били предназначени за дълги океански пътешествия с достатъчно възможности за самоотбрана.
Първото споменаване на галеон е през 1535г. Скоро той се превръща в основен кораб на испанския и английския флот. Различава се от предишните плавателни съдове – каравелата, караката и нефа с това, че е по-дълъг, по-висок и с по-прав корпус. Водоизместимостта на галеона била средно около 500 тона, но т. нар. „манилски галеони“ на испанската флота, курсиращи между Манила (Филипините) и град Акапулко в Мексико, достигали 2000 тона. Кърмовата надстройка, висока и тясна, имала няколко етажа, където се разполагали каютите на офицерите и пътниците. Тя била украсена с богата дърворезба и балкони.
Типичният галеон бил с 3 мачти – фок-мачта, грот-мачта и бизан-мачта (предна, средна и задна), а освен това и с бушприт (наклонена греда, излизаща напред от носа). Най-големите галеони с водоизместване над 800 тона понякога имали четвърта мачта, т.нар. бонавентура-бизан. Платната били обикновено прави (четириъгълни), а понякога на бизана и бонавентур-бизана – латински (триъгълни).
В артилерийското въоръжение отначало влизали най-вече кулеврини (малокалибрени дълги оръдия с калибър 6 см); но постепенно то се подсилвало до топове с калибър 19 см и значително количество- до 100 бр., преносими мушкетони (наричани още „абордажни пистолети“). Именно галеоните са първите кораби с оръдейни палуби, предназначени специално за артилерията. Така се появяват платноходите, които най-често може да се видят във филмите за онази епоха – с дула на оръдия, които се подават от двата им борда. На две оръдейни палуби се разполагали от 50 до 80 оръдия.
Галеоните на различните държави имали общи конструктивни елеменнти, но се различавали, понякога съществено. Терминът „галеон“ след Испания бил възприет и от други страни. Кралят на Англия Хенрих VIII се гордеел с „галеон“, построен през 1545 г. (в действителност, неголям патрулен кораб). В документи от средата на XVI в. се споменават португалски, френски и холандски галеони. По-обширното значение на думата „галеон“ в различните европейски езици било „испански военен кораб.“ Само на португалски тя означавала конкретен тип платноход – с високи бордове, висока кърма и оръдейна палуба по цялата му дължина. Бордовете били стеснени в горната си част – това затруднявало вражески абордаж, а по-широката основа правела кораба устойчив. Съотношението ширина – дължина било 1:4, в сравнение с пропорциите 1:3 при дотогавашните караки и каравели.
Насищането на военните кораби с артилерия през XVI-ти век променя кардинално характера на морските сражения. Дотогава в продължение на хиляди години основни бойни кораби били гребните галери, а формата на самата битка – абордаж. Обаче през XVI-ти век в Англия влезли на въоръжение летите чугунени оръдия – по-евтини от бронзовите, по-лесни за производство от железните и с по-високи характеристики. Именно превъзходството в артилерията било главният фактор за разгрома на испанската „Непобедима армада“ през 1588 г. Оттогава вече оръдията определяли силата на флота. Абордажът се превърнал във финален етап на битката и целта му била просто да се превземе вражеския кораб, след като бъде изваден от строя с оръдеен огън.
Масовото производство на тежки корабни оръдия дълго време било крайно трудоемко – затова най-големите чак до XIX-ти век имали калибър максимум 170 мм. Но дейността по тяхното зареждане и насочване била сложна и изисквала голям разчет. Такива топове тежали по няколко тона. Затова в продължение на няколко века предпочитали да въоръжават галеоните с повече, но по-малки оръдия – от 50 до 120, разположени на 2-3 оръдейни палуби.
За построяването на един галеон била необходима изсушена дървесина от около 2 хиляди дъба. Този тип платноходи били използвани до ХVIII век, когато постепенно започнала смяната им с по-модерните фрегати и линейни кораби.
