На средновековното бойно поле рицарят изглеждал почти непобедим. Покрит с желязо, издигнат върху боен кон и подкрепян от векове аристократичен престиж, той бил живият символ на военната власт. Но срещу него стоял човек без благородническа титла, който можел да сложи край на атаката му с едно натискане на спусъка.
Този човек бил арбалетчикът. А сред всички войници, носили страховитото оръжие, генуезките арбалетчици придобили най-голяма слава. Те воювали по палубите на търговски галери, пред стените на кръстоносни крепости, в армиите на френски крале и в последната защита на Константинопол. Тежките им стрели можели да пробият броня, а големите им щитове превръщали бойната линия в подвижна крепост.
Тяхната история обаче не е проста легенда за непобедими стрелци. Изворите често са оскъдни, числата са преувеличени, а прочутото им поражение при Креси засенчва векове успешна служба. За да разберем защо тези наемници били толкова търсени, трябва да започнем от оръжието, което променило правилата на войната.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
