Перник изгрява на международната сцена преди 10 века, благодарение на героизма и тактиката на своя владетел Кракра Пернишки.
Йоан Скилица, византийски хронист, пише за управителят на крепостта Перник, че бил „човек отличен във военните дела”. За първи път за него се говори в описанието на първата обсада на крепостта Перник, предприета от император Василий II през 1004 г. Разказът сочи, че обсадата е била продължителна. Василий II загубил голяма част от войската си. Отбраната на Кракра Пернишки била наистина героична. След неуспеха си в тази обсада, Василий II оттеглил войските си през Самоков и Пловдив към Цариград.
Битуват интересни предания, които разказват за героизма на Кракра и перничани, свързани с обсадата през 1004 г.
През пролетта на 1004 година византийският император Василий II изпратил 6000 конници и 9000 пешаци да превземат Пернишката крепост. Начело на войската бил логотет Георгис, негов племенник. Василий II планирал така да подсигури тила си и да продължи инвазията си срещу Самуил. Георгис разполагал с 8 метателни машини и 4 обсадни кули. След като пристигнали до крепостта, станало ясно, че съоръженията не могат да се използват. От двете страни твърдината била заобиколена от река Струма, а под другите две страни зеели пропасти. Георгис бил решен да изпълни заповедта на вуйчо си. Два дена след пристигането, византийците започват настъплението си с дъжд от стрели. Трудно, но успели да направят три тесни дървени моста. По всеки от тях към крепостта се отправили по 3000 пешаци със стълби.
Когато по около 500 души от всяка колона успели да слязат от мостовете, Кракра наредил те да бъдат засипани с голящи копия. Мостовете се запалили и връзката между ромейските войници била прекъсната. По-смелите от достигналите до отсрещния бряг вдигнали стълбите и атакували. Силите им обаче били недостатъчни. Защитниците лесно отбили атаката като в действие влязъл врящ катран. С него перничани заливали стълбите на византийците. През една от малките порти на твърдината Кракра излязъл с 200 конници и доубил прехвърлилите се на брега врагове. Тези, които опитали да се спасят, се удавили в реката. Георгис се чудел как да съобщи на императора за поражението си. Той изпратил вест, че всичко върви по план, но имал нужда от 5000 конници подкрепление. Когато подкреплението дошло, Георгис решил да атакува крепостта от юг, където имало хълм.
Жители от околността успели да предупредят Кракра навреме за придвижването на ромейската войска към хълма. Благодарение на това, той взел предохранителни мерки. Кракра изпратил 400 бойци, които да се скрият в храстите. Преди това около 500 мъже и жени от околните села изработили плетове и зад тях натрупали купчини от камъни.
Този път Георгис лично оглавил войската. Когато наближили билото, перничани бутнали плетовете и купчините камъни се затъркаляли към ромейските редици. Загинали много хора и коне, а живите се лутали панически. Шумът от падащите камъни не позволил на войниците да чуят командите на водачите си, които ги призовавали да се организират в защита. Използвайки суматоха, бойците на Кракра нападнали врага, изскачайки от укритията си с клони, а византийците ги помислили за горски духове. Това ги паникьосало допълнително.
Теофист, който придружавал Георгис, пише, че там загинали 6500 ромеи. Околността почервеняла от кръвта на убитите и дълго време след това я наричали “Кървавото”. Някои се спасили чрез бягство, захвърляйки оръжията и щитовете си. Предполага се, че Георгис също е загинал. Оцелелите стигат до Средец в наистина ужасно състояние.
Когато Василий вижда какво е действителното положение, се разгневил. В първия момент решил, че трябва веднага да тръгне с цялата си войска, за да унищожи Кракра и крепостта, но след като се успокоил, решил, че противника не е за подценяване. Изпратил посланик с богати дарове и предложил на Кракра да приеме да стане негов васал, за което ще бъде титулуван като “патриций” и ще запази властта си в своята област.
Кракра Пернишки върнал пратеника и даровете, показвайки недвусмислено, че не е съгласен с предложението. Едва тогава Василий решава да го подчини със сила. Той лично застанал начело на 30-хилядна войска, потеглила към Кракра. Василий обградил крепостта с плътен кордон от войници. Според него, защитниците на крепостта можели да издържат така най-много два месеца.
След десетина дни във византийския лагер се появили „бегълци от крепостта“. Те казали, че вътре няма храна и водата е на привършване. Това, в действителност, били войници на Кракра, които той изпратил да разузнаят как са разположени ромейските войски. Скоро бегълците се увеличили значително и Василий бил все по-сигурен, че крепостта ще падне съвсем скоро. Станало, обаче, нещо друго: всяка нощ, облечени с черни дрехи и с черни маски, конници с черни коне правели смъртоносни набези над византийските войници, наредени около крепостта – при това едновременно на различни места. Загубите били значителни, но императорът имал още достатъчно войници, които нареждал на кордона. Набезите на черните конници ставали все по-опустошителни и след месец и тези войници изчезнали. Василий бил принуден да свали обсадата и да се оттегли към Средец. Кракра, обаче, направил засада във Владайския проход. Там бил унищожен целият ариегард на войската, а обозът бил пленен. Така след три неуспешни опита Василий загърбва плановете си да превземе Перник и насочва всичките си сили срещу Самуил.
Втората обсада
Макар че втората обсада е значително по-голяма и тежка от първата, няма достатъчно информация от онова време, която да разкрие в подробности какво се е случило през 1016 година. Знае се, че след смъртта на Самуил император Василий II лично решава да покори непристъпната крепост. Той обсадил крепостта с цялата си армия. Обсадата продължила цели 3 месеца (88 дни). Кракра успял да отбие няколко значителни атаки, а гарнизоните в по-малките крепости нощем нападали лагерите на враговете. Понасяйки тежки загуби, Василий II бил принуден да свали обсадата. Кракра нямал доверие в способностите на младият цар Иван-Владислав да организира ефективно отбраната на страната. Кракра решил да се заеме лично със задачата и изпратил пратеници при печенегите на север от Дунав с предложение за съвместни действия срещу Византия. Печенегите се съгласили, но по неизвестни причини общ поход срещу византийските земи не се случил.
Цар Иван-Владислав загинал през 1018 година в битка с византийците. Столичното болярство, патриархът и царица Мария взели решение да се предадат. След превземането на Охрид Василий II тръгнал към Перник. След кратки преговори този път Кракра, за да запази живота на населението, се съгласил да се предаде заедно с оглавяваните от него няколко десетки крепости. През 1018 г. Перник доброволно преминал в ръцете на императора, заедно с другите 35 крепости от Горнострумската укрепителна система, подчинени на Кракра. Говори се, че Кракра и началниците на тези 35 крепости лично се представили на Василий в Серес. Кракра получил титлата „патриций”.
Автор: Десислава Михалева
