сеп. 3, 2020
216 Views

Края на Римска Галия

Автор:

С почетното звание “последният римлянин” са известни роденият в Силистра военачалник Флавий Аеций – победителят на Атила, философът Боеций и императорът Ромул Августул.

Сред носителите на това звание е и последният римски управител на Галия – Сиагрий.

Към 460 г. Галия (най-общо казано, това били земите на днешна Франция) фактически се била отделила от Римската империята. Но в региона се запазили имперската организация и армията, а управителят й станал де факто независим владетел. Той е бил подкрепен от вождовете на варварските племена на нейната територия и от аристократите с гало-римски произход.

Пръв такъв самостоятелен управител бил един съратник на Флавий Аеций – Егидий. Той бил от местната аристокрация. Съвременниците му го определят като родом от Галия и християнин. Според една хипотеза, именно до него било написано през 448 г. прочутото писмо от жителите на Британия с молба за помощ срещу нахлуващите на острова им диви сакси – но, все пак, повечето историци смятат, че то е било адресирано до Флавий Аеций.

Хлодвиг I

 

Историкът Приск пише, че бъдещият император Майориан и Егидий са служили под командването на Аеций – в такъв случай те са се сражавали срещу Атила в прочутата битка на Каталаунските полета.

Егидий бил назначен за магистрат на Галия от император Майориан. Най-вероятно това се е случило през 458 г., когато императорът бил в Галия. През 461 г. Майориан бил свален и убит от военачалника Рицимер, който поставил на трона своя марионетка – императора Либий Север.

Войските, разположени в Галия, подкрепили Егидий и станали основа на неговата сила. Армията на Егидий вероятно била допълнена и от варварските бойци-федерати, чиито селища се появили в Галия, както и с останките от разпуснатата армия на Майориан, събрана за поход срещу вандалите. Освен това, от Британия дошли 12 хиляди брити, прогонени от саксите. Така Егидий вече разполагал със сериозна сила.

Рицимер искал да върне Галия под свой контрол и назначил нов военен магистрат – своя роднина бургундския крал Гундиох. Егидий обаче започнал преговари с бургундите и постигнал мир, като запазил позицията си. Историкът Григорий Турски (от град Тур) пише, че франките свалили своя крал Хилдерик и провъзгласили Егидий за нов крал. Така в продължение на 8 години римският военен магистрат бил крал на франките, докато те не повикали Хилдерик обратно на трона.

Съвременните историци спорят за този епизод. Някои смятат това описание за грешка на Григорий Турски. Според други пък, Егидий и Хилдерик наистина се борили за франкския трон, като всеки имал свои привърженици.

Карта на Римска Галия (Droysens Allgemeiner historischer Handatlas, 1886). Уикипедия

През 463 г. Егидий победил в основната битка в живота си – разгромил вестготите при Орлеан. Негов съюзник бил Хилдерик, който си възвърнал кралската власт. През 465 г. Егидий умрял – според летописци от онази епоха, или бил убит от засада, или отровен.

След смъртта му вестготите отново нахлули в Галия, но били разбити от римският комит Павел с армия от римляни и франки. Не е ясно дали тук Хилдерик е бил съюзник на Павел. Статутът на Павел също е неясен. Предполага се, че той е бил военачалник под командването на Егидий и станал негов приемник като независим римски владетел на част от Галия.

В източниците, описващи дейността на Егидий, никога не се споменава град Соасон като център на римския наместник. Най-вероятно Егидий все още нямал военна столица. Той действал като римски военен магистрат, а създаването на „кралство“ принадлежи на неговия син Сиагрий.

Териториите, които Егидий и Сиагрий контролирали, са трудни за определяне . Предполага се, че включвали долината на река Сена, централна Галия с градовете Соасон, Орлеан, Реймс и Троа.

Сиагрий враждувал с варварския вожд Одоакър, който свалил последния император на Западната римска империя – Ромул Августул. Източноримският историк Кандид пише, че когато Одоакър започнал да управлява самостоятелно, галите от Запада се разбунтували срещу него. И те, и Одоакър изпратили пратеници при императора на Константинопол Зенон, който предпочел да подкрепи Одоакър. Най-вероятно под израза „гали от Запада“ се подразбира Сиагрий.

През 486 г. франките нахлули в земите на римския анклав. Пет години по-рано синът на Хилдерик – Хлодвиг, бил наследил властта над тях и сега решил да разшири земите на своето кралство.

Римският владетел решил да даде на франките генерално сражение. Нищо не се знае за армията му. Най-вероятно това били жители на оцелелите римски военни селища и земи под негов контрол, както и буцеларии (личната му охрана от варварски дружинници). Подробности за битката са неизвестни, но армията на Сиагрий била разбита. Самият той избягал в Аквитания при двора на вестготския цар Аларих II.

Хлодвиг поискал Сиагрий да му бъде предаден под заплахата от война. Аларих му го предал и по-късно, по заповед на Хлодвиг римлянинът бил убит с меч.

Към 500 г. Хлодвиг успял да заеме по-голямата част от Галия и да води войни с германските племена на тюрингите и алеманите. По-късно земите на Соасонското кралство станали център на държавите на Меровингите и Каролингите.

Париж (Лютеция, Паризиус), който служел за седалище на римския префект на флота и щаб на императорите по време на война, постепенно се оформил като главен град на кралството на франките.

Така постепенно римска Галия вграждала сянката си в историята на днешна Франция.

loading...
Категория:
История · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu