Днес много хора се притесняват, че глобалното затопляне би причинило нарастване на океанските нива и екстремни климатични условия. Но преди около двеста години, притеснението на хората е било малко по-различно. През лятото на 1816 година, някои смятали, че Слънцето „умира“. В Нова Англия завалял сняг в средата на юни. Културите замръзнали по полето. Причината за това е атмосферно изстудяване, получено вследствие на изригването на вулкана Тамбора в Индонезия. Ужасният студ и замръзването на културите били опустошителни и то най-вече заради това, че голяма част от населението се прехранвало благодарение на реколтата си. Този период показва как непредвидените природни събития могат радикално да променят, както климата, така и живота ни.
В годините, в които нямало интернет и дори телеграф, новините за масивно вулканично изригване пътували бавно – горе-долу със скоростта, с която се движели хората. Изключително малко хора в Америка знаели за изригването, но всички забелязвали последиците – червеникава мъгла, която никога не изчезвала и необикновено Слънце, което по-скоро можем да видим изобразено върху картина на известен художник. Но до пролетта на 1816 година всеки в Нова Англия не само виждал, но и усещал ефектите по много по-силен начин.
Вулканът Тамбора
Как един вулкан предизвиква глобално изстудяване? Когато Тамбора изригва, отделя огромни количества пепел в горната част на атмосферата, от където се разпространява по цялата Земя. Праховите частици блокират пътя на слънчевата радиация. Сярата, отделена при изригването също оказва голямо влияние. Тя се отразява в слънчевите лъчи, намалявайки още повече радиацията. Тези ефекти продължават няколко години, но най-осезаемото въздействие започва през пролетта на 1816 година.
Студената пролет на 1816 година
Първите студове започнали в средата на април, когато бури покрили Квебек със сняг. До края на месеца снегът затрупал всичко. Следващият месец е още по-студен. На 14.05 в Олбъни, Ню Йорк вали сняг, а резултатът от това рязко изстудяване унищожава пъпките на овощните дръвчета в цяла Нова Англия. Дори в края на май по реките има лед, а в планините сняг. Повечето фермери нямат възможност да засадят културите си, а онези от тях, които го правят, загубват всичко.
Лятото на 1816 година никога не идва. Невероятно студеното време продължава и през юни. Ако тогава са се водели записи на температурите, то през юни 1816 година те биха били рекордни. На 8 и 9 юли студът поразява единствените оцелели култури. Август не е по-добър. На 21.08 студът достига до Кентъки и убива голяма част от царевицата.
Но тези климатични условия не се запазват само в Северна Америка. В Европа има изключително влажни, буреносни и вледеняващи зима, пролет и лято. Някои части на Китай също страдат от замръзване.
Въпреки, че повечето експерти считат, че вулканът е основният виновник за глобалното изстудяване през 1816 година, съществуват и други потенциални фактори. Някои смятат, че периодът на затопляне, случил се преди феноменалното изстудяване, е попречил на океанските течения да разпространяват топлина по земното кълбо.
Периодът на глобално затопляне, в който сега живеем, също може да доведе до такъв ефект на изстудяване. Ако сега се случи да имаме година без лято, ефектът би бил по-слаб. Днес можем да внасяме храна, когато е необходимо, както и да я съхраняваме много по-добре. При глобално събитие от такъв характер обаче, цените на храните ще скочат драстично.
