Историята понякога създава лидери от страх, глад, изгнание и воля. Не от дворци, не от богатство, не от спокойствие, а от детски спомени за заключени врати, погроми, бягство и усещането, че един народ може да бъде оставен сам срещу света. Такава е историята на Голда Меир, жена, която тръгва от бедно еврейско семейство в Руската империя, минава през американския Среден запад, кибуц в Палестина, дипломатически битки, войни и накрая стига до върха на държава, която още се учи да оцелява.
Наричат я „Майката на Израел“, но това прозвище е едновременно вярно и опасно опростено. Тя не е нежна майчина фигура от национален мит. Тя е твърд политик, партиен боец, организатор, дипломат, жена с железен инстинкт за оцеляване и лидер, който носи върху себе си както славата на съзиданието, така и тежестта на пропуснатите възможности. Нейният живот е разказ за това как една мечта за дом може да се превърне в държава, а държавата в крепост, която трудно прави компромис.
Детството на страха
Голда Меир е родена като Голда Мабович на 3 май 1898 г. в Киев, тогава част от Руската империя. Семейството ѝ е еврейско, бедно и уязвимо в свят, в който антисемитизмът не е абстрактна омраза, а ежедневна заплаха. Руската империя ограничава евреите в т.нар. Черта на заселване, а политическото насилие и погромите висят над цели общности като постоянна буря.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
